Шахматът бе в кръвта му. Запозна се с древната игра на възрастта, на която се бе запознал с нея и Капабланка. Баща му - силен шахматист, спечелил не един турнир, беше кандидатмайстор по шах. Той стана и първия му учител. В началото му даваше два топа в аванс и го побеждаваше. Това силно дразнеше амбициозното момче. Един ден то откри в обширната семейна библиотека книгата на съветския гросмайстор Александър Котов - "Шахматное наследие Алехина" и започна страстно да я разучава. Алехин беше четвъртият световен шампион. Емигрирал, отвратен от революцията в Русия, той се бе установил в Париж и по тази единствена причина французите се бяха сдобили със световен шампион по шах. За силата на Алехин свидетелства дори само фактът, че той се бе разправил със считания за непобедима шахматна машина Капабланка, отнемайки му световната титла през 1927г. в Буенос Айрес, при внушителния резултат 6:3.
        Прочитането на тази книга и внимателното изучаване на партиите на Алехин, се оказа решаващо за прогресирането на малкия шахматист. В един хубав ден той предложи на баща си да играят "на равни". Получи ироничен отказ, но най-накрая съумя да си издейства тази партия и я спечели. Бащата си помисли, че се касае за чиста случайност, ала оттук насетне той губеше всяка партия. Окуражен от успеха си Шахматиста се научи да играе на blind /т.е. без да гледа таблото/, при това на няколко дъски едновременно. И тук Алехин му бе кумир. Той бе постигнал в blind симултан сеанс на 32 шахматни дъски, в Ню Йорк, 30 победи и не бе претърпял загуба.
        Мълвата за умението му да играе на blind  бързо се разнесе и той започна да побеждава "слепешката"  всеки любител, който се изпречеше на пътя му. Същевременно се занимаваше и с шахматна проблемистика, и публикуваше свои задачи и етюди в авторитетни западни списания. За него вече нямаше тайни в древната игра.  Постигнал бе нивото на Мирко Чентович - феноменалният шахматист от "Шахматна новела" на Стефан Цвайг.  Повече занимания с шах не му бяха нужни в този живот. Отдаде се изцяло на математиката.
        Изминаха години от тези славни шахматни времена. Един ден, съвсем случайно, Шахматиста срещна Швейка - стар приятел от махалата, в която живееше навремето. Не се бяха виждали от маса време. Швейка бе странен тип. Обичаше да повтаря като зомбиран:

Животът е крачка в предверието на смъртта!

Разправяше наляво и надясно за някакви си полковници Додов и Дуков, от ДС, на които децата дължали щастливото си детство, защото именно благодарение на тях можели да ритат спокойно по улиците. В крайна сметка никой не разбра, в какво точно се състоеше приноса на въпросните полковници към детското щастие. Но имаше едно момче - Хилко Трошев, с особени воднисти очи, гледащи силно замъглено. По тази причина го бяха кръстили Трошев Мъглата. Той обичаше да бие шокове с юмрука си по едрата и кръгла обръсната глава на Швейка, който с хленч му се молеше: Бате Хилко, нека да бъдат 180 шока вместо 200. Бате Хилко със сатанинска усмивчица и доброжелателна интонацийка му отвръщаше: Добре Швейк - 180 да бъдат! От тези тежки удари в главата, които биха се отразили пагубно и на самия Мохамед Али, Швейка затъпя дотолкова, че когато Трошев Мъглата взе да разправя, че на мастурбиращите им никнели косми по дланите, той старателно и продължително се вглеждаше в своите длани. Това затъпяване на Швейка с неуточнена локация между доброкачествено и злокачествено, даде своя плод. Швейка записа и завърши МЕИ /днес Техническия университет/, а после стана милиционер, издигайки се в йерархията на 1-во РУ на МВР, защото напълно отговаряше на интелектуалните изисквания за съответния пост.
           Швейка знаеше за феноменалните способности на Шахматиста. Самият той играеше шах, но нивото му в тази игра бе плачевно. И ето, че срещата им се превърна в същински дюшеш за него.

- Моля те - обърна се той към Шахматиста. Ела с мен да дадеш урок на един човек, който се има за голям играч. Искам да го биеш "слепешком". Бие ме редовно и ми се подиграва. Аз съм му разказвал за теб, но той не вярва, че някой може да го победи, камо ли "слепешката".

- Кой е въпросният човек, познавам ли го? - изстреля Шахматиста.

- Да познаваш го - отговори Швейка. Казва се Нагайн и е кварталният милиционерски инспектор. Моля те нека още сега да отидем и да го отупаш.

- Но аз не съм играл шах с години - възрази Шахматиста. Може и да се изложа.
- Няма начин да се изложиш, брато. Сигурен съм, че ще го биеш като маче у дерек - рече Швейка.

И двамамата потеглиха към дневната на кварталния милиционерски отговорник. Намериха го застанал зад шахматна дъска с наредени по нея фигури от шах "ВЕГА".

- Нагайн, този ще те бие без да гледа таблото - каза натъртено Швейка. Говорил съм ти за него. Нагайн вдигна главата си и погледна тежко Шахматиста с безизразни очи.

- Този ли? - попита той. Той и да гледа пак не може да ме бие.

Но след кратък размисъл се реши на експеримента.
- Аз ще играя с белите фигури, тъй като няма да гледам таблото - обяви Шахматиста.

- Играй с които искаш - отговори Нагайн.
И партията започна. Швейка трябваше да мести фигурите, а Нагайн да съобщава играните от него ходове.
- 1. е2 - е4 - обяви Шахматиста и зачака.

Настъпи протяжна пауза. Изминаха повече от 15 минути, но Нагайн и дума не обелваше. Мълчеше и Швейка. Тогава Шахматиста попита:

- Вие не смятате ли да играете? 

- Аз играх отдавна - процеди разсърдено Нагайн.
- А защо не ми съобщихте хода си? -  сепна се Шахматиста.

- Нали каза, че ще играеш без да гледаш - изръмжа Нагайн. Мислех, че си си видял хода ми и обмисляш своя. Това бе истински шок за Шахматиста. Бе слушал стотици вицове за интелекта на милиционерите, ала казаното от Нагайн надмина и най-смелите му очаквания. Наложи се да обясни, че той не вижда с гърба си и играните ходове следва да му се съобщават координатно. Това видимо силно разочарова опонента му, който бе предположил, че Шахматиста е някакъв всемогъщ фокусник, щом ще играе с гръб към таблото. Оттук нататък партията тръгна бързо. На 24-я ход Нагайн получи мат. Междувременно стаичката се напълни с милиционерски служители - кибици. Когато матът бе обявен, те започнаха да ръкопляскат и гледаха към Шахматиста като към свръхестествено същество. Един от групата предложи да му купят бутилка уиски. Шахматиста отказа, защото не пиеше алкохол. Тогава му донесоха голяма бутилка Кола и започнаха да го наливат. Беше трудно да се измъкне незабавно от групата обожатели. Неволно стана свидетел на небивали словесни обмени. Ако някой му бе разказал всичко това, нямаше да повярва. Но сега ушите му бяха живите регистратори на нелепите и неадекватни разговори. Един от милиционерите обясняваше, че на Марс било пълно с хора напуснали Земята. Друг твърдеше, че това не бил Марс, а Сатурн. Трети започна да говори за СССР и неговите тайни оръжия. Четвърти разправяше, че всички катаклизми по земното кълбо били дело на свръхсекретно оръжие на оцелели нацисти от Третия Райх, обитаващи Антарктида и т.н.
         Слисан Шахматиста реши, че е настъпил момента да си тръгне с чест и достойнство и се изправи от стола си. Но тутакси едно от ченгетата го прегърна здраво през шията и почти изкрещя в ухото му:

- Накъде бе, брато?

- Ами ще си ходя вече.
- Ама защо си се разбързал? - контрира ченгето. Не ти ли е приятна компанията ни?

- За приятна, дори е много приятна - излъга с последни сили Шахматиста. Но ми се ходи по малка нужда.

Тук той си отдъхна, защото изглеждаше, че е намерил спасителната формула, срещу която не можеше да има възражение. Но жестоко се бе измамил. Ухилено ченгето дръпна едно перденце и пред слисания поглед на Шахматиста се разкри второ помещение с находяща се в него мивка. На пода пред мивката стояха две тухли.

- Ето тук пикаем ние - гордо обяви ченгето. Стъпваш на тухлите и оная ти работа ще дойде точно над мивката. Това е само за наши хора, а ти вече си наш човек. Пикай смело. Аз ще дръпна завеската.

С тези думи той удари един бодичек на Шахматиста, който от изненадата и от силата на удара, щеше да падне. Наложи се да сефтоса мивката, а после да остане още половин час, защото онези не го пускаха да си тръгне. Все едно бе арестант. Когато най-сетне излезе от задушливата ченгешка бърлога, вече знаеше истинската цена на свободата. С бързи крачки се отдалечи от опасната зона, опасявайки се да не бъде извикан обратно. Но това не е финалът на историята.

             В неговата кооперация живееше оперен певец. Един ден той позвъни на вратата му с думите:
- Съседе, искам да те помоля за една услуга. Трябва ми връзка с КАТ заради колата.
Шахматиста му се извини, че не е в състояние да му свърши подобна услуга, но онзи тихо и загадъчно промълви:

- Много те моля. На никого няма да казвам. Зная, че работиш в милицията.

- Грешиш - рязко контрира Шахматиста. Никога не съм работил за тази институция.

- Обещавам, че наистина на никого няма да кажа, съседе - поде пак оперният певец.

- Но откъде ти хрумна, че работя в милицията? - изстреля вече ядосано Шахматиста.
- Ами такова, видях те веднъж с останалите ченгета при районния инспектор.

Наложи се Шахматиста да обясни случилото се. Но каква полза. Оперните певци не вярват на шахматисти!