Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
7 июн. 2009 г., 21:36

Шепот от Отвъдното 

  Проза » Другие
994 0 7
1 мин за четене

Това се посвещава на всички хора, които са загубили близък човек.

 

Хората казват - Те са сенки. А Те отговарят...

 

- Не сме сенки. Вие сте непрозрачни.

 

Наричате ни сенки, а ние светлина сме.

 

Мислите ни за пара, а сме вещество.

 

За прах ни мислите, а ние сме тела.

 

Мислите, че сме легнали, а ние сме прави.

 

Мислите ни за небитие, а ние сме животът.

 

Мислите ни за залез, а изгрев сме ние.

 

Мислите, че сме под земята, а ние сме над нея, пътуваме свободно, в безграничен свят, като ято лястовички, понесли се в простора.

 

Мислите ни за така далечни, а тъй сме близо ние.

 

Наричане ни "мъртвите", а сме живи.

 

По-живи от всякога.

 

От вас по-живи.

 

 

* * *

 

Стълбата на Яков. - Какво е това?

 

Това е стълбата по която слизат и се изкачват духовете... Тези, които се изкачват по нея се раждат за нашия живот, а тези които слизат по нея се раждат за вашия живот...

 

Надеждата е въображението на щастието. Човек може да получи само това, на което се е надявал. Мисли, надявай се, представяй си: събираш плод за вечния живот.

© Сириус Надежда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??