7 июн. 2009 г., 21:36

Шепот от Отвъдното

1.1K 0 7
1 мин за четене

Това се посвещава на всички хора, които са загубили близък човек.

 

Хората казват - Те са сенки. А Те отговарят...

 

- Не сме сенки. Вие сте непрозрачни.

 

Наричате ни сенки, а ние светлина сме.

 

Мислите ни за пара, а сме вещество.

 

За прах ни мислите, а ние сме тела.

 

Мислите, че сме легнали, а ние сме прави.

 

Мислите ни за небитие, а ние сме животът.

 

Мислите ни за залез, а изгрев сме ние.

 

Мислите, че сме под земята, а ние сме над нея, пътуваме свободно, в безграничен свят, като ято лястовички, понесли се в простора.

 

Мислите ни за така далечни, а тъй сме близо ние.

 

Наричане ни "мъртвите", а сме живи.

 

По-живи от всякога.

 

От вас по-живи.

 

 

* * *

 

Стълбата на Яков. - Какво е това?

 

Това е стълбата по която слизат и се изкачват духовете... Тези, които се изкачват по нея се раждат за нашия живот, а тези които слизат по нея се раждат за вашия живот...

 

Надеждата е въображението на щастието. Човек може да получи само това, на което се е надявал. Мисли, надявай се, представяй си: събираш плод за вечния живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...