За Удовлетворението и музата за творение не е нужен подходящ момент. Нужно е просто да се отпуснеш, да обърнеш внимание единствено на мислите си в този момент. Тогава винаги идват идеи, мисли, чувства.
Лягаш. Гледаш в тавана. Не знаеш защо, но той ти дава пространство за мисли със своята празнота.
После гледаш към предметите в стаята. Хвърляш поглед на нощната лампа, цветът, въздействащ по различен начин и с различен интензитет. И това решаваш само ти. Само съзнанието ти. Няма универсално въздействие на цветовете за всички хора. Както всеки разбира думите, изречени от някого по различен начин. Замисляш се и за хората и техния начин на мислене. То е уникално за всеки.
Въпреки звученето на радиото, ти си се омислил в тези неща, толкова маловажни, но успешно завладяли съзнанието ти, като го затваря за обкръжаващите звуци.
Но поглеждаш и към радиото. Долавяш нотките на припева на песента. Започваш да мислиш върху всяка една дума и нейното многозначно значение. Музиката ти дава свобода на м ...