Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палави бадеми сияеха от нетърпение, а розовите ù бузки блестяха като нектарини.
- Дядо, този куфар на колко години е? - попита детето.
- Май има вече 40... - отговори дядото.
- 40 ли?! Това не е ли много, дядо?!
- Е да, за теб са много, мое малко жасминче, но за мен не са... - каза мъжът, усмихвайки се на внучката си.
Боядисаният с блажна боя в синьо дървен куфар изведнъж се превърна в антика пред очите на малкото момиче. Повдигна глава и погледна тъжно дядо си, навярно и той бе антика! Това бе голямо откритие за нея!
- Дядо, ти антика ли си? - попита развълнувано детето.
Старият човек размърда вежди в учуда и се засмя на глас.
- Де да бях и аз антика, мило дете! Но не съм! Ха сега, докато не съм ...