Всяка приказка започва с „имало едно време“. Е, с риск да ви разочаровам, ще ви призная, че нашата история няма такова начало. Не за друго, а защото бях свидетел на всичко, което се случи и нямам никакво намерение да оставя на някой самозван драскач да я разкаже.
    В Етиопия близо до Адис Адеба, границата между полето и гората не е кой знай колко богата, но тази земя се оказваше арена на ожесточени битки между две царства – Мравун и Мравчун. Както сами разбирате от имената, те нямаха особени различия. Мравун бяха миролюбиви и умни черни мравки, а Мравчун – войнствени и глупави червени мравки. Тяхната вражда бе продължила дълги години. Ала благодарение на мъдростта си, мравунци успяваха да се противопоставят на по-силните мравчунци. Може би се питате, защо водеха тази война. Червените мравки искаха да завладеят черните и да ги превърнат в свои роби.
       Един ден царицата на Мравчун снесла поредното яйце. Ала какво било учудването на всички, когато от него се излюпила синя мравка. В първите дни цялото царство изпаднало в паника. Мислели, че това е някакво дяволско творение, което ще донесе беди на целия мравчунски род. 
        Царицата на Мравчун повикала за съвет най-старата мравка.
-    Ваше Величество, вярно е, че дори и аз през целия си живот не съм 
виждала нещо подобно, но Бог си знае работата. Той никога не би създал нещо, безполезно за Мравчун. Рано или късно това странно създание ще направи онова, за което е дошла на този свят и дълбоко се надявам да донесе добро на вашето царство.
-    Благодаря ти, стара мравко! 
    Царицата се успокоила, а след нея и всички нейни поданици.
          Минало време синята мравка пораснала и всички виждали, че няма по-умна от нея в Мравчун. Един ден няколко червени мравки тръгнали да търсят храна, а с тях била и синята. Както си вървели, забелязали някаква черна мравка, която паднала в близкия поток, докато се опитва да го прекоси. Махала отчаяно шестте крака и започнала да се дави. Щастливите мравчунци спрели край брега, за да видят как ще загине техният неприятел. Само синята мравка съжалила изпадналата в беда.
-    Не се радвайте днес на чуждото нещастие, защото утре може вие да сте в същото положение. По-добре да се спечели приятел, отколкото да се загуби враг.
     Придърпала едно паднало на земята листо и го пуснала в потока. Черната мравка успяла да се покатери върху него и отплавала надолу по течението.
     Щом се прибрали мравчунци царицата научила за стореното от синята мравка. Тя била затворена в най-тъмната килия, за назидание на всеки осмелил се да помага на врага.
     Минавали дни и нощи, а синята мравка продължавала да бъде затворена, без да вижда дневна светлина. Ала мравчунци тайно разказвали нейната история и тя неусетно станала герой.
     Един ден избухнала поредната война между Мравун и Мравчун. Червените мравки изненадващо нападнали своите съседи. Докато плячкосвали техните територии, отряд елитни войни на Мравун, начело с царския син влезли в двореца на Мравчун и убили злата царица. След това освободили синята мравка, която не само се радвала на свободата си, но и на срещата с царския син. Същият, когото спасила при потока. Мравчунци като разбрали за смъртта на своята царица, вдигнали бялото знаме и се предали.
     Така Мравун победили Мравчун. Ала победените не станали роби. Двата рода се обединили и създали Синия Мравун, а синята мравка избрали за царица. От този ден в царството се раждали само сини мравки.