9 янв. 2010 г., 15:28

Синьо-белият скреж

759 0 1
1 мин за четене

                                         “Синьо–белият скреж”

 

-         Свалете портрета на Левски! Всички! Знаеш ли защо, човеко?

-         Защото, когато нацията профанира героите си, тя отрича себе си!

 

*

         Като в синьо-бялото. Когато се губи червеното, когато се губи чувството – онова морално-осъзнатото...

         Хиляди се разделят. Сплитат се ръцете, зиморничаво потръпват краката, сърцето тласка последни невледенени искри. Бавно, тъжно обхваща те скреж. Игли. Пронизват.

         Брат насочва дулото към брата си. Майка не може да изплати живота на детето на друга. Майка не може да изплаче сълзите на друга.

         Другар предава другаря си. В лицето. Както тогава, когато го е спасявал. От Смъртта. Изтръгвал го е.

         Новите убиват така, както когато са отричали. Новите другари – в името на онова унижение, което са понесли, унижават по реда си.

-         Батко, чуй ме! Батенце...

Идеологиите интелигентно се подправят с човеколюбие. Тежък живот и полудяващи вдовици. От оригиналното до синьото нюансът е ред. И онази, която си обичал  и я няма, ще се замени от вярата и оптимизма на неубитата съперница. Ти виждал ли си противопоставянето? То е синьо-бяло. Скреж. Игли.

Нюанс.

Знаеш ли за омразата? А за обичта? Те не са еднозначни. Те са в теб. Като противопоставянето – скреж!

Защо искаме една идея? Защото другата е пак идея, но чужда. Противопоставяне? Противното. Профанация.

На теб, на човека, на идеята, на нюанса, на Левски...

 

                                     *

-         Левски го предадоха нашите. Знаеш ли защо, човеко?!

-         И окачиха портрета му на стените...

 

20.08.84

 

 

 "Цветовата аналогия" не отговаря на по-късната партийно-политическа окраска.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...