“Синьо–белият скреж”

-         Свалете портрета на Левски! Всички! Знаеш ли защо, човеко?

-         Защото, когато нацията профанира героите си, тя отрича себе си!

*

         Като в синьо-бялото. Когато се губи червеното, когато се губи чувството – онова морално-осъзнатото...

         Хиляди се разделят. Сплитат се ръцете, зиморничаво потръпват краката, сърцето тласка последни невледенени искри. Бавно, тъжно обхваща те скреж. Игли. Пронизват.

         Брат насочва дулото към брата си. Майка не може да изплати живота на детето на друга. Майка не може да изплаче сълзите на друга.

         Другар предава другаря си. В лицето. Както тогава, когато го е спасявал. От Смъртта. Изтръгвал го е.

         Новите убиват така, както когато са отричали. Новите другари – в името на онова унижение, което са понесли, унижават по реда си.

-         Батко, чуй ме! Батенце...

Идеологиите интелигентно се подправят с човеколюбие. Тежък живот и полудяващи вдовици. От оригиналното до синьото нюансът е ред. И онази, която си обичал  и я няма, ще се замени от вярата и оптимизма на неубитата съперница. Ти виждал ли си противопоставянето? То е синьо-бяло. Скреж. Игли.

Нюанс.

Знаеш ли за омразата? А за обичта? Те не са еднозначни. Те са в теб. Като противопоставянето – скреж!

Защо искаме една идея? Защото другата е пак идея, но чужда. Противопоставяне? Противното. Профанация.

На теб, на човека, на идеята, на нюанса, на Левски...

                                     *

-         Левски го предадоха нашите. Знаеш ли защо, човеко?!

-         И окачиха портрета му на стените...

20.08.84

 "Цветовата аналогия" не отговаря на по-късната партийно-политическа окраска.