– Красива ли съм? – попита го Мария.

– Естествено, че си красива, защо да не си? – Борис продължаваше да бърка яйцата в тигана. Не вдигна изобщо поглед към нея.

„Дори не знаеш какво съм облякла!“ стомахът й изведнъж се сви, от острата миризма на пържени яйца й се повдигна. Прииска й се да се махне не само за тази вечер, а завинаги. Да е на километри далеч от този уютен дом, пълен с деца, грижовен съпруг и миризма на готвено.

Навън се наслаждаваше на звука, с който високите й токчета се удряха по паважа. Един шофьор натисна клаксона си. Мерна го с полезрението си – гледаше след нея, похотливо ухилен. Стар, дебел, брадясал. „Само на такива привличам вниманието. Естествено. Кой друг ще погледне една стара чанта…“

Мисълта я накара да потрепери. На трийсет и пет години да се чувства като „стара чанта“?!

Когато влетя в заведението, почти плачеше.

– Не издържам повече! – седна на масата, грабна първата чаша, която видя, напълни я с вино и я изгълта наведнъж. – Не издържам на тоя скапан живот!

– Какво ти е, бе мила? – Жизел обгърна раменете й със здравата си ръка. Французойката беше зъболекар-хирург и вероятно заради професията си – или заради редовната езда в близкото туристическо село - имаше бицепси на боксьор.

– Нищо…просто имам нужда от…от въздух! Имам нужда да се почувствам жива! Той не ме забелязва…не ме разбира…все едно ме няма…искам да се почувствам ЖЕНА!

– Ами те мъжете са такива, свине, не си ли го разбрала. – каза Жизел – Затова трябва да се използват само за разплод.

Жизел беше бисексуална. Имаше съпруг и две деца от него, но и постоянна интимна приятелка. „Не мога да живея без любов!“ споделяше на Мария. „А от мъжете любов не можеш да очакваш. Само от такива сладуранки като теб!“ И тук я щипваше шеговито по бузата.

Алисън, канадката, която седеше на отсрещната страна на масата и методично поглъщаше белите парченца сирене на подноса, естествено не се съгласи.

– Аз пък много обичам мъжа си. – заяви.

– То и аз си го обичам моя… изхлипа Мария – ама той…

Пиеше чаша след чаша. След около час и половина, някой се приближи до масата им.

– Аааа! – възкликна Алисън и махна с ръка. Ухили се широко, после намигна на Мария.  – Я виж, скъпа, кой е тук?

Мария се обърна и пред замъгления й от алкохола поглед се материализира фигурата на Борис.

Висок, рус, слаб, с широки рамене, подчертани от светлосинята риза. С леко набола брада и секси черни очила. Страхотен - както винаги.

В стомаха й се разля горещина. Както всеки път, когато го видеше. Както всяка една секунда от десетте години, в които бяха заедно. Толкова много време – а не бе спряла да се чувства неистово привлечена от него нито за миг.

– Здравейте! – той махна с ръка на приятелките й. Наведе се към нея и я целуна по устните. Мария усети уханието на парфюм. – Миличка, нали си спомняш онази бавачка, за която говорихме? Извиках я да гледа децата. Нали ми каза къде ще бъдете? Реших да ти направя изненада.

Той седна до нея и си поръча чаша вино. Мария го погали по бузата и притисна лице към врата му.

– Знаеш ли какво реших?  – прошепна – Тази вечер ще му изневеря с теб.

– Ще му изневериш с мен ли? – той повдигна удивено вежди  – На кого?

– На скапания живот!