Следващия път ще бъда искрен

1 авг. 2007 г., 18:25

Проза

1032 0 1

1 мин за четене

Снощи се прибрах безчувствен. Седнах на леглото, усмихнах се, защото те има. После се разплаках, защото няма да те имам. Проумяваш ли какво направи с мен? Едва ли? Взе най-крехките ми чувства, най-милите, отнесе ги в рая, а после от там с трясък аз ги хвърлих в краката ти. Но ти не ги видя. А можеше ли въобще?! И те ще си останат там до теб, около теб, но недокоснати. Не вярвай на думи! Обичам те... не се казва. Обича се с очи, с ръце и с всяка малка част от цялото ти същество. Моля те, не се разсмивай с глас. Аз се научих да обичам и плача, защото съм жив, защото ти ме направи такъв. Любовта не боли. Никога. Това е всичко, което ще запомниш от мен. Помни, Любовта не боли! Не си обичал, щом си страдал и не са те обичали, щом си го позволил. И краят е това: Един човек на тази планета снощи плака, защото обича. Едно момче искаше щастие за теб, колкото само любовта може да те направи. А тя е навсякъде! Ти просто още не я познаваш. Когато някой отскубне сърцето ти, отнесе го в рая и после от там го разбие в земята, а ти все още обичаш и си щастлив - тогава ще ме разбереш. А дотогава не казвай " Обичам те ". Обичам те най-истински, но го казвам за последен път!

Следващия път ще бъда искрен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения