20 апр. 2013 г., 12:58

Слънчоглед 

  Проза
728 0 2
1 мин за четене
- Защо си се втренчил така в Слънцето?! Ще те изгори, ще те състари... – попитал Плевелът един Слънчоглед. – Твоите приятели също са го зяпнали, сякаш никога не са го виждали! – продължавал да мърмори Плевелът. – Светът се е побъркал! Вместо да се свреш на сенчица, да се отпуснеш, тук в ниското, където и влагата е благодатна, и хлад от пръстта те полъхва, ти си се окорил към слънцето... Ох, най-сетне!
Един Облак прикрил лъчите на небесното зарево и Слънчогледът навел главата си надолу. Слушал бил достатъчно дълго недоуменията на Плевела и решил да му отговори:
- Това не е просто Слънцето! Това е моето Щастие, към което се стремя непрекъснато. Аз и моите приятели сме от онзи различен вид, който вярва, че този стремеж ще превърне съществуането ни в нещо красиво и смислено. Слънцето, както го наричаш ти, ще помогне на мечтите и целите ми, които според теб са просто моите семена, да пораснат, да узреят, да се осъществят и да бъдат полезни на другите. То ще ми помогне да ги разпръсна около ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Все права защищены

Предложения
: ??:??