Трябва да е ясно, че Смотльо, въпреки името си, далеч не беше някой смотаняк. Дори минаваше за готин, макар и малко странен, тъй като често се държеше привидно твърде инфантилно и наивно. От друга страна, Смотльо знаеше, че е по-добре да те мислят за кретен, докато не се наложи да демонстрираш противното, отколкото да се възхищават на интелектуалните ти възможности, докато не свършиш някоя непоправима кретения.
Освен това, в ДНК-то му, в късото рамо на четвъртата хромозома, я имаше онази специфична последователност, която генетично предопределя смотаняците като такива, но кой знае защо тя си оставаше проявена в минимална степен. Последното можеше спокойно да послужи за написването на няколко тома научна литература, за напечатването на които да бъдат изсечени три-четири хектара амазонски джунгли... Ако със Смотльо не се беше случило нещо, което от известна гледна точка си беше пълна кретения. Освен това човешкият гений по онова време все още не подозираше за съществуването на смотаняшка ...