Става ми нервно.
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-соленото нещо е душата ти, ще ти кажа - аз искам да я изплача!
Your voice is as hypnotizing as a thousand mermaids. Good guy hiding a white lie.
Стоп игра!
Тук съм.. с прилива се нося.
И ако най-соленото нещо е гласа ми.. вземи го - ходи ти на кожата.
Въпросът бе:
Бих ли дала всичкото за нищото?
Змия се плъзга по кожата ми, носейки отговори на някакви си въпроси...
Ще дам! Ще дам, ще дам! И душата си ще продам за шепа сол и морски пясък!
Някога, някъде във времето.. аз и ти се реем из необятните води на океана. Хванати сме за кутретата, а водата толкова ни обича, че я е страх да не ни погуби с някоя развълнувала се вълна. Под нас е черно - няма дъно, а на небето - милиарди пулсиращи звезди. Замалко да си помисля, че Кракен си ни е плюл за закуска, но дори и той седи в неговия си ъгъл, който не е наистина ъгъл, ама нали за ъгли говорим сега... и си плаче копелето, 'щото не може да изпита любов като тази. Споко, пич! И ти ще намериш любовта в лицето на някоя Кракения.
Живот.
Как да продължа да се рея с теб.. без да потъна в чернилката на океана под мен?!
И да речем, че Кракен намери своята Кракения.. ще изпита ли достатъчно любов, за да не се превърнем в свежа, сутришна закуска?!
И ако този звяр живее в теб.. ще го превърнеш ли в шепа сол?
Дай ми я. Ще я скрия в сърцето си. Ще боли, ще пари, ще се вдига пушек.. огън ще гори. Дай ми я! Искам!
В замяна давам всичкото за нищото.
С шепа сол в сърцето, с мирис на морска тахикардия.. ще се рееш в мен. Да!
Благодаря ви!