Срещата приключи. Хората щяха да станат, да се затътрят към изхода на залата и входът да бъде блокиран за известно време.
Валери Игнатов, мъж на средна възраст, предвидил всичко, не губеше нито миг, следвайки плана за изтегляне. Беше дошъл от другия край на България да слуша и участва на живо в лекцията- семинар на известният по цял свят с книгите си Доналд Рос. Лекторът беше достопочтен мъж с бяла коса и брада и имаше благ поглед досущ като на дядо Коледа. В книгите си "Моите разговори с Бога", разказваше за своя живот преминал през много перипетии. Негова беше и фразата:
" Животът на всеки започва от там, където свършва зоната му на комфорт."
Същият твърдеше, че чрез мислите всеки един може да контактува с Бог и да бъде направляван при вземането на своите решения. Жизненият път на човека е свързан с много противоречия и капани и ако всеки се вслуша във вътрешния си глас ще може да намери вярната посока. Ето това проповядваше лектора.
Валери, мъж на средна възраст, се беше заплел в купищата от въпроси. Откакто се увлече по религиозните и духовни течения мира не му даваше ежедневието да търси истината за устройството на света и хората в него.
Прочете първо Библията, после и Корана. Не се задоволи с това и зачете Упанишадите и Бхагавад гита. Продължи с четирикратната истина на Буда и източното Дао, потърси и в книгите на Блаватска писанията за древните цивилизации, извънземния произход на човека, но така и не намираше отговори на своите въпроси.
" Криза на средната възраст."-си мислеше той-"Ще трябва малко да успокоя топката. Що мъдреци са си блъскали главата по тези въпроси и всеки е дал своята истина, че аз ли ще открия нещо по-различно? То в края на краищата всеки се ражда, живее и умира с чувството, че някой е над него. Защо едната религия да е по-права от другата? Защо трябва да се избиват хора в името на Бог? Нима не сме всички негови деца? И този тероризъм с тези варварски похвати във времето на ядрената енергетика, нима нещо се е променило в природата на човека? По скоро- не! Той все така силно обича и силно мрази от както се е пръкнал по земята."
Така разсъждаваше Валери Игнатов, излизайки бързо от залата. По план трябваше да хване метрото, от метростанцията недалеч от сградата на събитието, да направи смяна на Сердика и да слезе на станцията до жп гарата. Това беше разчетено детайлно във времето и ако възникнеше някакво обстоятелство извън разчета, щеше да изтърве последния нощен влак със спалния вагон, за който предвидливо си беше купил билет. Ако всичко вървеше по план, щеше да се събуди сутринта в родния си град и да посрещне утрото с крясъка на чайките.
Техниката не го подведе. Метрото пристигна по разписание. Не се обърка и на Сердика, въпреки че имаше вероятност да направи грешка и да се озове в ръкава водещ към Бизнес центъра. След като слезе до жп гарата, се запромъква през лабиринта от зле осветени тунели за да стигне до перона с позиционирания пътнически влак. Нямаше хора в това време на денонощието. Столицата се приготвяше за сън.
Качи се на вагона. Шафнерът му провери билета и му каза в кое купе да влезе. Отдъхна си. Беше пристигнал точно на време. Помисли си:
"Колко е удобно да пътуваш без багаж" и натисна дръжката на вратата. Тя се отвори и той се озова очи в очи с мъж, горе долу на неговата възраст. В първия момент се стресна, а както видя, другият също. Благоприличието изискваше да се представи.
- Здравейте, казвам се Валери
Игнатов.
- Здравейте, Сергей Иванов. - отвърна и мъжът, който имаше руски акцент.
- Е, ще трябва да споделяме едно купе. Като гледам койките са три, вие коя сте избрали? - трябваше да продължи разговора някак си.
- Без значение ми е, или пък нека да бъде средната.-отвърна първия
Спалните койки бяха сгънати към стената на купето, една над друга. Така се пестеше място.
Двамата спътници трябваше да се спогодят някак си. Като начало разгънаха най- долната койка и седнаха върху нея. Валери извади кроасан от джоба си, махна опаковката и след като предложи, а другият отказа, захапа от него и на три хапки го изяде. Влакът потегляше. Навън се виждаха светлинките на града, на фона на черната безлунна нощ. Разпитаха се учтиво, кой от къде е и по каква работа пътува. Сергей обясни, че ще лети за Москва използвайки летището край морския град. Полетът му е на обяд от там в утрешния ден и затова използва нощния влак. Валери пък от своя страна обясни, че е бил на еднодневен семинар. Разказа как е дошъл със сутрешния влак до столицата, помотал се малко, изслушал семинара и обратно към вкъщи.
- А какъв беше този семинар? - поинтересува се Сергей Иванов.
- За Бог, общо взето.- отвърна без свян спътника му.
- Нещо на религиозна основа ли?- продължи да пита неангажиращо събеседникът му.
- Чакай, знаеш ли, че направих клип! Сега ще ти покажа. - въодушеви се Валери Игнатов.
Бръкна в джоба и извади телефона си. Отвори папката с медийни файлове, където бяха означени с иконка на медиа плеър и чукна с пръст върху триъгълничето. Файлът се отвори, но вместо картина се появи черно поле с плъзгач отмерващ времетраенето му. За изненада и на двамата обаче, вместо клип с лекциите на Доналд Рос, при стартирането на файла гръмна песнопение на сура от Корана.
Сергей Иванов отскочи настрани и погледна въпросително и плахо спътника си.
- Чакай, извинявай, объркал съм се! - опитваше се да спре файла Валери. Телефонът беше на максимален звук и песнопението се чуваше сигурно през две купета. - Виж интересувам се от религии и без да искам съм свалил звуковия файл, докато съм прелиствал Корана в нета. Секунда, само да спра този и ще намеря другия.
Рускоговорящият не пожела да вижда и слуша нищо повече. Гледаше подозрително към спътника си. Валери, колкото и добронамерен вид да си придаваше, не можа да спечели доверието му отново. Тъй като наближи полунощ, всеки се излегна върху койката си с витаещо във въздуха напрежение.
Кой спа, кой не, утрото посрещна двамата спътници, единият с доволна прозявка, а другият с червени очи и тъмни кръгове под тях.
Край
© Димитър Георгиев Все права защищены