Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената бяха някакъв сбирщайн от флаговете на държавите в Европейският съюз, но не бяха представителна извадка на 27- те страни членки, а каквото намерил стареца, това и закачил.
Обаче така събрани заедно бяха много цветна, весела, и красива гледка.
Букет от флагове, който се вееше цял ден и оживяваше прашната улица.
В утринния здрач когато се задаваше, дядката ми приличаше на древен пилигрим, или пък на тайнствен монах носещ древна тайна, заедно с тия знамена. Или пък на шут, като ония дето носят звънчета на една пръчка. Беше като предзнаменование.
Но на външен вид по-скоро напомняше на Дон Кихот.
Износените му дрехи отдавна не бяха виждали женска ръка, намъкнал каквото има, стари дрехи, стари като ...