Здравей, Дичо!
В следващите няколко реда ще прочетеш неща, които днес си спомних. Благодаря ти за спомените, за миговете, които имахме с теб тогава. Всички тези спомени ме топлят сега, когато така далече си от мен! Може би така е много по-добре! Щом си там - така далече през морета, океани, континенти... Искам да ти кажа, че понякога ми липсваш много! Понякога ми е трудно да дишам, да си поема дъх, защото всяка глътка въздух раздира гърдите ми от болка една непреодолима, но тя е само кратък миг... Едно дихание болезнено, но секунда, две... И отново дишам както преди... Сигурно се чудиш защо ти пиша? Защо ти казвам всичко това? Сигурно си мислиш, че е време да продължа напред... Не се заблуждавай, мили мой, че без теб не мога аз! Мога и се справям добре... Просто понякога спомените идват сами... без да ги каня... Лицето ти изниква в съзнанието ми, но успявам да изтикам образа ти... и всичко сякаш мираж е било... Мираж в една красива и жарка пустиня.... Понякога, мили ми Дичо, се чувства ...