Спомени от снимане по изгрев
5:30. Изключвам алармата и отново затварям очи. След минута-две осъзнавам къде съм и какво трябва да правя и ставам. Поглеждам през прозореца. Облак на хоризонта и малка пролука над него. Най-вероятно няма да се види изгрева, но разчитам на оцветяване на облаците. Шансове за добра снимка - не повече от 20%. Напълно достатъчно. Слагам батерията във фотоапарата, пускам си музика, грабвам статива и тръгвам. Вървя на автопилот. Спи ми се и всяка крачка си е малко мъчение. Ботушите затъват в кал до глезените. На моменти се прокрадва въпроса "Защо изобщо се занимавам?", но го игнорирам. Ще мога да отговоря по-късно. Движението ми е малко безцелно, тъй като така и не реших откъде ще снимам. Първата поляна е с твърде висока трева и продължавам нататък. Нищо не ми хваща окото засега.
Пресичам едно излязло от коритото си поточе и стигам до последното приемливо място за снимки. Не ми харесва - има твърде много храсти в предния план. Но вече нямам време да отида където ...