Спомените изплуват
Всяка сутрин, докато пиеше кафе, тя имаше навика да отваря и чете електронната поща. Голяма част от служебните писма и материали получаваше по този начин и предпочиташе да ги прегледа преди да отиде на работа.
Един ден се натъкна съвсем случайно на едно странно писмо. Беше от типа на тия, с които ти съобщават, че си участник в някаква лотария. Но не това й направи впечатление. Докато разсеяно четеше, видя един адрес, който я накара да трепне и да прегледа писмото отново и отново. Адресът й беше познат. Името бе на неин приятел, който не беше виждала много отдавна и не бе чувала нищо за него. Животът така я беше завъртял, че бе забравила всичко свързано с времето, прекарано в едно малко градче, където започнаха студентските й години. Закътано в сърцето на Родопа, разказваща митове и легенди за Орфей и Евридика, за Невястата и Кайнадина, то носеше своето очарование и годините, прекарани там, бяха едни от най-хубавите в живота й. А сега този адрес, с това толкова познат ...