Справедливост сред греха.Глава Първа

Няма да забравя как се случиха тези две неща:

Един сводник беше изнасилил и удушил две жени,едната беше на около 23 години и беше бременна,а другата беше на по-малко от 18 години.Изглежда и са били студентки и са си позволили да отидат на купон в този бар,дето се събират какви ли не отрепки-от гамени,избягали от училище,до мафиоти и техните сводници.Когато видях това,опитах да спра сводника,но се провалих.Копелето имаше и нож и ме намушка в стомаха,поради което останах без сили паднах във гърчове.Успях да сигнализирам пред зъби за случая,но не получих отговор от централата.Всичко изглеждаше сякаш цялото полицейско управление беше замлъкнало и нямаше никакво спасение за хората в нужда.Опитах да се изправя отново и да застрелям шибаняка,но той ме видя и ме удари силно по главата.Паднах.Не усещах нищо,нито виждах нищо.Виковете на двете жени бавно отекваха и гаснеха във съзнанието ми,докато замлъкнаха напълно заедно със всички други звуци.Не виждах нищо,не чувах нищо и не усещах нищо в продължение на няколко часа.Когато се събудих бях във болница и там ми казаха,че съм имал три прободни рани във стомаха и силния удар във главата ако не ме е убил ме е докарал в несвяст.Питах за двете жени и ми казаха,че са били удушени,а сводникът е проявил съпротива,но е бил застрелян и убит.Малко си поотдъхнах докато не видях до своето легло още двама пациенти.Бяха на жена ми и на детето ми.Бяха със множество рани,сигурно от изгаряния,и бяха поставени на командно дишане.Питах какво се е случило и ми обясниха,че докато съм бил на служба някой е запалил дома ми и жена ми и сина ми са пострадали много и се стараят да ги спасят.По-късно дойдоха лекарите и почнаха операцията им.Станах свидетел на всичко,стараеха се да зашият и излекуват раните им,но положението им стана критично.Правеха опити за реанимация,но не успяха да ги спасят.Това беше вече върха.Две убийства,но ми отнеха двете най-скъпи неща.Горях от отмъщение...