Тихо свири джаз. Ноти танцуват на повърхността на локвите. Тоналности, потопени в кал, се разливат и полепват по всичко наоколо. Там, на ъгъла, до онази тухлена сграда един мъж свири своя тъжен джаз. Акомпаниран само от лъч лунна светлина и ръмящи дъждовни сълзи.
Саксофонът се извива като пластично женско тяло в ръцете му. Пръстите му треперят, ту силни и решителни, ту плахи и нежни, докосвайки златисто бляскавите форми. Лампионите светят нависоко, начумерени от дъжда и сякаш се накланят, за да осветят танца си. Разчуствани светлинни емоции.
Наблюдавах уличната сцена, държейки своя коктейл от капки звук. Запалих цигара с горещата страст, витаеща във влажния топъл въздух. Исках да чуя единствено мисълта си. Китари, Сакс и Бас. Перкусии, пиано. А зад този фон стои дрезгав мъжки глас, гласът на любовта ми. Акцентът на вечерта.
Непредсказуеми нюанси, звукови картини. Напрегнато неясни, натоварени и разтоварващи абстракции пронизват тишината и рисуват в тъмнината мигове от настоящето.
Разтв ...