С Р Е Щ А

Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я попита как е минал денят ù.
По дяволите денят! Кажи нещо за вечерта. За сега. Хайде де, какво го усукваш?
Уточниха заведението, в което ще се срещнат. И ето ти проблем.
Как ще го разпознае. И двамата бяха без снимки в сайта за запознанства.
Тя - заради съпруга си (отдавна не го чувстваше такъв, но нямаше свободата си),
той - заради сина си.
Уточниха да постави цигарите и телефона си върху известен ежедневник.
Сега оставаше да се обади на приятелка. След кратко шепнене по телефона
отиде в спалнята, където той пишеше нещо на лаптопа си. Както обясни,
тъкмо привършил някакви служебни дела. Беше ù все едно какво е правил.
Очакваше да ù звънне приятелката, за да я "викне у тях" за нещо...
 Не се наложи. Той започна да се облича и каза, че има среща с приятели.
Събирали се да играят карти. Можело да закъснее. Знаеше, че той не
може да играе карти, но ù беше все едно къде ще ходи.
Веднага щом излезе, отвори гардероба. За около 15 минути се преоблече
няколко пъти. Накрая (нямаше много време) обу удобните сини дънки,
светлосиня блузка и тръгна. Таксито закъсняваше. Какво пък, дама е.
Десетина минути закъснение колко са?
Погледна през панорамния прозорец.
Беше там. Телефонът и цигарите лежаха върху вестник.
Беше си поръчал питие.
Стоеше и я чакаше...
Качи се в такси.
- Закъде? - попита шофьорът.
-Карай!
Той остана да чака в заведението. ТОЙ - съпругът ù.
-Карай! - повтори тя, макар че таксито отдавна се движеше.
-Накъде?
"Накъдето искаш - мислеше тя, - карай, по дяволите. По дяволите, да отиде
и той, и оня от компютъра...! А тя? Тя къде трябваше да отиде?"
Каза адреса си. Прибра се. Прибра прането от терасата и започна да глади.
Не се наложи да ползва парата на ютията...