Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан.  Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между редици круши и череши и осветяваше тесен път към крайната махала на малко, заспало село. Свежият нощен въздух бе изпълнен с приспивни аромати. Дъхът на Морфей  се стелеше, като лека мъгла, между овощните дървета. Дъх, който бавно притиска натежалите клепачи, дъх на ябълка и грозде, дъх на ракия и вино –  миризма на джибри и воня на повърнато. Бай Здравко се прибираше по пътеката към своя дом, носейки благоухания от селската кръчма. С безизразен поглед на мъртва риба и походка на моряк, бай Здравко самоуверено пляскаше с джапанки по все още топлия асфалт. Поемаше с пълни гърди нощния въздух и тананикаше някаква неразбираема мелодия. Неясни природни закони и инстинкти го водеха и прибираха винаги невредим.

 Пътеката навлизаше в горичка от рядко разположени, млади борове, преди да наближи махалата. На стотина метра от първата къща течеше плитка бара с късо дървено мостче, без перила, над нея. Бяла светлина, плътна и ярка, заливаше моста и се отразяваше от бистрата планинска вода, от чистото дъно и от белите обли камъни по брега. Сякаш сребърно сияние се разливаше нежно по течението. Звук от провлачено джвакане предшества появата на леко пийналия мъж срещу стоящия на  моста светещ сферичен обект.

-          Ъъъ, а сега де? Цтт. Бай Здравко спря на няколко метра от сферата и зарови показалец в носа си.

-          Хмм Мммм много свети туй нещо, аз шо не зема да му...  Селянинът се заклати, направи лека крачка на зад и се наведе да вземе най-голямото паве, което се изпречи пред погледа му.

  Сферата бе достатъчно голяма мишена, поне колкото сумист и Здравко още с първия си опит запрати павето право в целта. Чу се трясък от чупене на стъкло и светлината угасна.

-          Ай ше виии – измърмори мъжът и си продължи по пътя с гордо изпънат врат и значително по-силно шляпащи джапанки.

  Докато подминаваше с аристократична надменност и мъжествено пренебрежение, тъмният вече обект, някаква мисъл нахлу в главата му. Той се сепна и погледна изпод вежди странната гладка сфера с дупка в средата. Дупката беше от него да, но от къде се появи тази странна мисъл в съзнанието му ? Тя не беше негова !

-          Фхмм дааа, май чувам гласове. Бах тая ракия, бах тоя мост, бах го у Т‘ва – квот е там.

Бай Здравко поседя още 2-3 секунди, пък си продължи по пътя. Гласът се появи отново!

-          Идваме с мир, не ни наранявайте. Ние пътуваме от далеч в търсене на други обитаеми светове. Изпитваме радост и блаженство от тази среща. Най-сетне открихме живот на друга планета, нова различна цивилизация. Смирено Ви молим да ни приемете като гости на вашата планета, за да можем да изучим разнообразието от живи организми, структурата, нравите, обичаите и техническото ниво на човешкото общество.

-          ... Бах, намерили кой да питат... Бай Здравко махна с ръка и направи няколко крачки по инерция към дома си...  Нов шумен глас отекна в пияната глава:

-          Човече, ти осъществяваш контакт с вероятно непознат вид от друга планета. Не ти ли е любопитно да узнаеш кои сме, от къде идваме и каква е нашата цивилизация? Може да обменим опит и да обогатим  заедно умовете си.

-          Пфффт, ми не мога сега, не ме занимавайте с това... Пожелавам ви Чал ! ... Гласът запротестира:

-          Искрено Ви молим, не ни обръщайте гръб. Желаем да научим повече за вас. Вероятно разполагате с междупланетарен опит, щом пренебрегвате с лека ръка появата на чуждоземци. Но ако за вас ние сме поредният гост, за нас вие сте първият  разумен живот извън планетата ни. Всеки обмен на информация би ни бил полезен,  за това смирено Ви молим за вашето внимание и помощ.

-          Оххх, гласовете продължават ! Малеее, ще пукна ! Почерпеният мъж се хвана за главата и започна да я налага в най-близкия бор. Кръв и смола шурнаха по начупената кора. Кухи звуци отекнаха из заспалата гора. В далечината отговори бухал.

-          Мъчителииии, убийциии, как се вмъкнахте в мозъка ми бе, как знаете езика ми?

-          Използваме средство за комуникация, съобразено с първичния анализ на вашия биологичен вид. Не знаем езика ви, просто изпращаме заредени с информация импулси, чието съдържание вашият мозък сам трансформира в подходящ вид. Моля изчкайте, ще ви прехвърлим импулс с подробен отговор. Голямо количество биологична и техническа информация...

   Бай Здравко престана да се самоизмъчва, беше страшно уморен. Мъртвите му рибешки очи бяха кървясали. Дишаше плитко и ускорено. Започна неконтролируемо хълцане ! Представителят на човешкия вид с последни сили събра мисълта си.

-          Аха, ясно, добре аз си ходяя...  да полегна малко.

 Бай Здравко понечи да отлепи с експлозивна сила натежалите си нозе, но това доведе само до стремително политане настрани. Направи пет-шест  преплетени крачки без да има в какво да се спре. Благодарение не лекия наклон сигурно щеше да цопне в реката, но съдбата имаше други планове... Миг преди да падне във водата, точно пред малкия мост, инстинктът за оцеляване сработи у човека. Събрал сетни сили, изсмукал до последна капка жизнените си сокове, бай Здравко успя да завие на ляво по моста и с цялата си тежест връхлетя върху извънземната сфера. Макар по-голямо на вид от човека, продълговатото кълбо не издържа напора на кървавия плонж с чело и се сгромоляса с трясък в реката. Гладкият като мрамор, светещ някога красиво и ослепително обект, сега се разби на сол върху неравното, каменисто дъно. Течението бързо отнесе малките - наглед безжизнени  черни останки.

-          Опаа ! Айдеее, ойде коньо у реката!

  На четири крака, бай Здравко стоеше на моста и опулено зяпаше тъмната вода. Бе избегнал нещастието, въздъхна с облекчение. Огледа се с бавни, изкривени движения на всички страни. Безпроблемно разпозна пътя към дома. Изпъшка от напън, плювна в страни и потегли. Лека–полека, човекът запълзя бавно към своето малко кътче във Вселената.