Странно е как понякога малки неща ни карат да се замислим за големи. Като например сутринта след като се нанесох. Станах в 6 и половина, тъй като снощи умрях в 9... Резултат от умората от последната една седмица....всичкото местене, стрес, усложнения, въпроси, равносметки, съмнения....и воля... Вчера просто лежах и съществувах....тялото ми бавно се установи в един бавен ритъм...трябваше време....да убия инерцията от последните дни...да достигна отново онези дълбоки вибрации които да ми ми позволят да хвърля котва в сегашния момент. В настоящето. И там се появи проблем. Осъзнах че хвърлям котва, но този път не знам къде. Нямах очаквания кога ще усетя удара в дъното и ще установя своето място. Не знаех дали няма да се появат подводни течения, които да отведат моята котва на грешно място и аз бавно да бъда завлечен натам. Не знаех нищо. И ме обзе страх.
Страхът дойде като гост. Просто влезе в стаята и седна на леглото до мен. Странно как до сега не си давах сметка и не се замислях за този ...