Понякога се замислям откъде се започна всичко, откъде се взех аз и въобще всичко как се обърка. За бога, кой съм аз! Кой е този, който стои пред огледалото? Ако предположим, че този „човек“ не съм аз, то тогава къде съм! Къде е този толкова блед образ, останал да лежи като предмет на дъното на съзнанието ми. Гладък камък, изгубил блясъка си, борещ се срещу самия себе си. Всеки негов опит, всяка негова съпротива, всяка искрица биваше потушена. Но той продължаваше да се бори, въпреки всички провали. Надвисналата над него сянка го беше преборила отдавна и вече изглеждаше толкова незначителен. Сега той се гледаше в огледалото.

Измина толкова време, откакто бях облякъл тази сянка. Но ето ме тук, стоя пред  огледалото - безличен, безразличен. При всеки полъх на времето повдигах скулите си и нещо, там на лицето ми, заприличваше на усмивка. Но вече не. Никога вече. Останах само кости, кухи в същността си, безчувствени...

Моля всеки, който го е прочел, ако може да изрази мнение или да оцени. Благодаря!