29 дек. 2009 г., 11:16

Страхливото птиче

848 0 1

На едно високо, високо дърво птичка сви гнездо. Снесе яйчица и излюпи пиленца. Тя ги хранеше, поеше и те растяха под грижите ù. Започнаха да разперват крилца. Нетърпеливо чакаха първия си полет. Ден-два малките прелитаха с майка си до близките клони. Нямаха търпение да полетят по-далеч.

Само най-малкото стоеше свито в гнездото. Толкова много се страхуваше. И от високото небе и от дърветата наоколо. От всичко изпитваше страх. Този страх от непознатото отвън гнездото беше ужасен.

Скоро птичетата полетяха по-надалеч и по-надалеч. Само птичето стоеше в гнездото.

Един ден майката го заблъска с човка, с тяло и крила го заблъска от гнездото навън. Примряло от страх, малкото си мислеше: ,,Каква майка ми е тя? Иска да ме убие."

- О, аз падам. Земята се приближава.

И разпери крилца. Те го задържаха във въздуха и птичето ги размаха. Първо плахо, после по-смело и... полетя.

- Толкова хубаво е да летиш. Благодаря ти, мамо, значи и това е начин да накараш някого да забрави страха. Да повярва в себе си. Аз летя, аз летя - пееше птичето - аз летя, летя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Харита Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...