24 мая 2015 г., 10:22

Страна случка 

  Проза » Рассказы
653 0 0
6 мин за четене
СТРАНА СЛУЧКА
Влакът се люлееше от едната страна на друга, чуваше се трака–трака, трака–трака, огромни стоманени колела натискаха релсите, стържеха метала. Единствено на железниците може да чуете такива звуци. Като че ли чудовище искаше да излезе от оковите си и да навакса закъснението, коeто беше в реда на нещата за този стар локомотив. Пъшкаше, все едно е преял и препил. Седях в купето със седемгодишната си дъщеря, а до нас бяха други пасажери. Един от тях беше точно срещу мен и за целия път изрече само няколко думи, а ако e казал нещо - да съм пропуснал, докато пуших цигара в коридора. Другите трима- мъж пенсионер, жена от село и един веселяк на средна възраст, който през целия път се възмущаваше от това, че крадците влезли в неговата вила и потрошили мебели, отгоре на всичко изпили хубавата домашна кайсиева ракия.
-Ей за това нещо ще им счупя ръцете - каза той. Само вижте, продължи да се вайка, само ракията изпиха, истина e, а френския коняк Наполеон - не го пипнаха. Само казвам. Т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алберт Григорян Все права защищены

Предложения
: ??:??