Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не се спря. Не успя да вмъкне многоточие и въздух в интензивността на събитието. Големината на съществуващото, премина в лек нихилизъм. Но дори и той не успя да се докопа до разочарование. Лекия преход към едно ново, силно изострено възприятие я накара да застане нащрек. Фокусът и се промени и стана силно фиксирана в чувството. Мммм... Ново, наивно и с привкус на лаик. Имаше и леко шутовска окраска.
Разочарованието дойде после.
Представи си Придворен шут, гений пълен с противоречия, като те водеха война помежду си. Гнилоч със лилии, кокиче или по-скоро извлек от него леко отровен със газирана вода, лепкаво отвращение като от мига когато повърнеш и след това сдъвчеш аспирин. Преди да отвори уста ...