- Упражненията с лък ще са ви много полезни - каза един ден Скиталецът. - Някой от вас може ли да стреля?
- Аз мога да стрелям - вдигна ръка Сянка, но като помисли за момент, добави: - Обаче не мога да уцелвам.
- Ха ха ха, много смешно - усмихна се накриво другият. - Ето мишената.
- Какво?! - възкликна сянката. - Чак там? Абсурд!
- Дай насам лъка - каза Гар Ван, после след кратко прицелване стреля и улучи центъра на мишената. - Всъщност много ме бива в стрелбата с лък. - добави с доволна усмивка тя и върна лъка на Скиталецът.
- Така е - съгласи се с нея той и също стреля, без много много да се цели, а стрелата му разцепи стрелата на сенчестата. - Но все пак имаш нужда от упражнения - и с тези думи си тръгна.
- Леле, колко ме дразни понякога! - изскърца със зъби Гар Ван.
- Не се ядосвай - успокоително я потупа по рамото Сянка. - Това беше късметът на начинаещия...