Стъпка в непознатото

                                                  (продължение на разказа Шепот)

Глупачка – ядоса се още повече на себе си. Дори толкова тъжна, съкрушена пак отиваше на работа. Бореше се, бореше се толкова усърдно, ала пак й беше трудно да скрие мъката. На няколко пъти се разреваваше от името “Слави” или когато чуеше думата “Сън”! Толкова я болеше, но нещо вътре в нея я караше да вярва, че той ще се върне. Не знаеше защо, но имаше предчувствието, че ще има втори шанс за тях двамата, Но в моменти като този сега си мислеше, че просто това е глупашко, че никога няма да се върне! А дали някога ще се върне на Земята?

                                                                   * * *

Слави се озова в една много голяма стая, а в средата на тази стая имаше кръгла маса. Около нея бяха седнали странни същества. Те приличаха много на нас хората, но бяха също толкоз различни. Те бяха всичките високи над два метра, със синьозелена кожа, оранжеви очи, червена коса и дълги уши. Те бяха облечени в някакъв вид броня, която напомняше тази на рицарите, само че та можеха да мърдат свободно, беше изработена от много здрав, лек, метал, който бе изолатор. Когато той влезе всички наведнъж, станаха, поклониха се учтиво и започнаха да говорят на някакъв странен език. Съществата не бяха тези, които го учудиха, а това че той ги разбираше.

-Той е! Той е! – шептеше единият.

-Не мога да повярвам, това е ТОЙ! – възклицаваше другият.

-Тишина! – се извика един от тях, който бе с дълга червена коса, който изглеждаше мъдър, изразителен и стар. – Добре дошъл на нашият скромен кораб. Извиняваме се, че ви викаме така неочаквано, но…. – той се задави и спря.

-Къде се намирам? Кои сте вие? Защо разбирам всичко, което говорите?? Въобще какво става тук!!!

-Значи сега аз съм Еполас старшина на този народ и на този космически кораб. Първо, ти си на космическия кораб “Звезден Лъч” , Второ – ние сме Елодони или както вие ни знаете във вашата митология “Елфи”. Съжалявам, че ви викаме така неочаквано, но вие сте нашата единствена надежда. Преди много, много земни години ние се нуждаехме от помощ за едно огромно зло, тъй наречените “Орки”, които избиваха нашата раса в тъй наречената “Между-планетарна война”, поискахме помощ от всички наши съюзници, но всички ги беше страх и един ден, докато търсихме място да се скрием и намерихме вашата планета. По това време твоите прадеди живяха по тези земи. Ти си наследник на най-великия от всички царе. Той бе единствения, който оживя след това. Ти си негов наследник и …..

-Чакай, Чакай!! Тогава те са имали армии, а аз сега дори и приятели нямам! Как ще ви помогна, не мога да разбера?? – Започна да се паникьосва нашият герой.

- Спокойно. Е, сега ще ти обясня, седни и слушай. Сега, той нямаше армия, а използваше специалните си умения. Своята магия, която се предава от поколение на поколение. Това бе преди много много Земни години, но за нас това бяха две десетилетия. Достатъчно новото поколение на Орките да порасне и да се превърне в машина за убиване. Сега те се върнаха и подновиха войната и ти си нашата единствена надежда.

- Защо аз!? Аз не съм този, който търсите! Аз нямам никакви специални сили! Върнете ме на Земята!...Домашното удобство бързо си отиде, поради страха от смърта и заради това, че той се страхуваше да не ги провали. Да не унищожи цяла цивилизация, за това, че са се доверили на него.

-Спокойно! – успокояваше го старшината – Когато отидем в Елодон, всичко ще ти се изясни. Ние мислим не само, че си негов наследник, но че той си се преродил в теб, защото твоята кръв съдържаше същият БСЧ (Брой Силови Частици) като неговата. Виж тази холограма ...

Стаята потъмня и от средата излезе една холограма. На нея един човек използваше магия и се биеше с Орки. Този човек бе лика прилика със Слави. Той остана смаян и не отдели поглед от холограмата. Дори когато я изключиха той стоеше вторачен в средата на масата.

-Сега видя ли! Спокойно, сега когато стигнем в Елодон ще те поставим на “Машината за възкръсването”, за да “възкръснем” твоят мозък и да видим твоя минал живот и на “БСЧ машината” която ще превърне всички БСЧ в кръвта ти в жизнена магическа енергия. Съгласен ли си да дойдеш? Умоляваме те да дойдеш, ти си нашата единствена надежда! – още не беше довършил, когато всички станаха, наобиколиха го и застанаха на колене.

Той помисли малко, погледа ги и накрая отговори :

- Идвам, но се надявам това, което казвате да е истина, защото иначе няма да мога да ви помогна!

След няколко часа на екрана се видя една зелена планета със сини океани и много, много гъста растителност. Това бе Елодон. Те кацнаха на летището в Елодон и дойде тогава чак моментът на истината. Дали той е този за когото го мислят или просто са таяли празни надежди!?