9 янв. 2016 г., 21:07
5 мин за четене
Не беше сигурен от колко време живееше на улицата. Но знаеше, че няма да издържи още дълго. Сега разбираше колко крехки са хората, колко ужасяващо лесно е да бъдат наранени. Всъщност, много неща, свързани с хората разбираше едва сега.
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страданието.. .Но да бъдеш човек , това пренасяше усещането на съвсем различно ниво. Всичко е въпрос на гледна точка, осъзна той, докато притискаше раната на корема си с едната ръка, а с другата потърси опора в мократа стена на близката сграда. Всичко опира до това колко можеш да понесеш.
Всяка крачка му костваше усилие. Усещането от раната беше като от нож, обгърнат в пламъци, режеше и изгаряше едновременно. Дрехите му вече бяха подгизнали от кръвта. Краката му го подведоха и той опря гърба си в стената и се свлече на земята с отчаян стон.
Седеше в калта, почти до ъгъла, където тъмната уличка срещаше светлините на забързания булевард, но все още скрит в сумрака. Едната му ръка панически притискаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Нещо малко, което написах след почти месец непрекъснато гледане на Supernatural :) Не намерих категория "фенфикшън". Ще се радвам да науча какво мислите.