28 нояб. 2008 г., 20:44

Светлина и Мрак

1K 0 1
1 мин за четене
Крачка след крачка пътят тече под лапите ми... Ходих много и много път изтече... Отдавна оставих зад опашката си познатите ми територии и сега съм навлезнал дълбоко сред пръстените на Границата... Тичам без цел, но с посока... Животът е моята цел, а посоката е все напред... Виждам къде ме отвежда всяка една от крачките ми, но пътят ми напред тъне в мъгла... Помислих си за светлина, за да освети пътя ми и мъгливата пътека ме доведе пред дверите на Храм... Съвпадение? Няма такова нещо като съвпадение... Съдба? Съдбата пък е събитие, чийто развой не мога да контролирам... Размърдвам уши... Ще влезна ли? Естествено, че да! Любопитството е събитие, което в момента не желая да контролирам... Храмът е странен - наполовина облян в ярка светлина, наполовина забулен в пълен мрак... Пристъпвам по средата между яркото и мрачното крила на портата... Вървя навътре по тънката разделителна линия - нито в Мрака, нито в Светлината... Не смея да се отклоня и лапа в която и да е посока... Светлината е символ на Доброто, аз не бих се окачествил точно като добър, но пък не мога без светлина... Мракът от друга страна е символ на чистото и неопетнено Зло, не бих се нарекъл и зъл, макар че харесвам тъмнината... Точно по средата на черно-белият олтар във въздуха на около метър над него бавно се върти една сфера... В един момент е ослепително ярка, а в следващия заслепяващо тъмна...
Наблюдавам замислено няколко минути обстановката около мен, после сбърчвам нос и казвам на Вселената по принцип:
- Леле, колко не понасям Символизма!
После се изнизвам обратно по разделителната линия и продължавам по пътя си сред пръстените на Границата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...