Крачка след крачка пътят тече под лапите ми... Ходих много и много път изтече... Отдавна оставих зад опашката си познатите ми територии и сега съм навлезнал дълбоко сред пръстените на Границата... Тичам без цел, но с посока... Животът е моята цел, а посоката е все напред... Виждам къде ме отвежда всяка една от крачките ми, но пътят ми напред тъне в мъгла... Помислих си за светлина, за да освети пътя ми и мъгливата пътека ме доведе пред дверите на Храм... Съвпадение? Няма такова нещо като съвпадение... Съдба? Съдбата пък е събитие, чийто развой не мога да контролирам... Размърдвам уши... Ще влезна ли? Естествено, че да! Любопитството е събитие, което в момента не желая да контролирам... Храмът е странен - наполовина облян в ярка светлина, наполовина забулен в пълен мрак... Пристъпвам по средата между яркото и мрачното крила на портата... Вървя навътре по тънката разделителна линия - нито в Мрака, нито в Светлината... Не смея да се отклоня и лапа в която и да е посока... Светлината е сим ...