Погледна към краката си, имаше вода, но откъде се бе взела? И прииждаше още, качи се на тротоара. Улицата се напълни и водата започна да ближе обувките и и на тротоара. Какво ставаше, по дяволите? Погледна нагоре. Небето беше направо неестествено синьо. Грееше слънце. А тази вода откъде идваше? Огледа се, около нея имаше доста хора, тръгнали вероятно за работа или по някакви задачи. Всички се озъртаха уплашено и гледаха в краката си. Водата беше бистра, сякаш извираше от недрата на земята директно, защото това беше центърът на града, а не на планината. Една жена беше взела двете си деца - близначета на ръце, а те плачеха. Раздираха се от плач. Тя объркано се опитваше да ги успокои. Не се получаваше, защото и тя бе уплашена, а децата го усещаха. Баба уплашено се опитваше да се покачи на един паметник на някакъв борец за свобода като напразно тракаше с бастуна си по мраморния монумент. А водата бавно се покачваше. По улицата няколко коли се опитваха да си пробият път през водата, скоро х ...