Погледна към краката си, имаше вода, но откъде се бе взела? И прииждаше още, качи се на тротоара. Улицата се напълни и водата започна да ближе обувките и и на тротоара. Какво ставаше, по дяволите? Погледна нагоре. Небето беше направо неестествено синьо. Грееше слънце. А тази вода откъде идваше? Огледа се, около нея имаше доста хора, тръгнали вероятно за работа или по някакви задачи. Всички се озъртаха уплашено и гледаха в краката си. Водата беше бистра, сякаш извираше от недрата на земята директно, защото това беше центърът на града, а не на планината. Една жена беше взела двете си деца - близначета на ръце, а те плачеха. Раздираха се от плач. Тя объркано се опитваше да ги успокои. Не се получаваше, защото и тя бе уплашена, а децата го усещаха. Баба уплашено се опитваше да се покачи на един паметник на някакъв борец за свобода като напразно тракаше с бастуна си по мраморния монумент. А водата бавно се покачваше. По улицата няколко коли се опитваха да си пробият път през водата, скоро хората ги зарязаха, излизайки от тях. Трябваше да намери място, където да се спаси от това бедствие. Паниката започваше да я обхваща, а забеляза това и при другите хора. Наложи си дихателна техника за овладяване на това чувство, не искаше да се превърне в побъркана обезумяла жертва.
- Дишаааай, дишаааай, не се страхувай, това само ще влоши нещата, сигурно има рационално обяснение - си говореше на глас тя.
- Да бе, рационално обяснение - промърмори някакъв мъж, минаващ покрай нея. Беше събул обувките си и шляпаше бос в тревата на парка. Водата вече беше стигнала до глезените почти. Тя стреснато го изгледа, но продължи мантрата си. Но замисляйки се, не виждаше логика. Не валеше дъжд, нямаше приливна вълна, поне не се виждаше такава, а и градът не беше на брега на морето. Не беше и близо до голяма река. Нямаше никакъв смисъл. А водата беше толкова бистра, че можеше да види свежата трева в парка. Отгоре от време на време се виждаха да плуват някакви хартийки, пластмасови бутилки и други боклуци, явно от обърнати кошчета за боклук или захвърлени от хората. Те придаваха неприятен вид на красивата течност, завладяваща бавно, но сигурно града. Ами ако продължеше така? Зашляпа по паважа към вкъщи, но с тези токчета трудно се предвижваше. Събу се, за да се движи по-бързо. Обаче, къде щеше да отиде?! По пътя виждаше изоставени автомобили. Една майка едвам си пробиваше път с детска количка. Господи, какво ставаше?! Не беше религиозна, но сега и се искаше да съществува Бог, за да и помогне на нея и на всички останали, но първо на нея, разбира се. Не знаеше какво да си мисли. Стори и се за момент, че водата спря да се покачва, вече беше стигнала до коленете и. И наистина водата не се покачваше, но се бе образувало течение, което се насочваше към центъра на града. Реши да се прибере в къщи и дано откриеше някаква информация - какво, по дяволите, ставаше. Трябваше да се движи срещу течението, а то бавно се усилваше. Успя да завие по една уличка, която беше вляво от главния път и тук вече натискът не беше толкова голям. След още две преки пълзене се добра до входа на блока и успя да проникне в него. Първите десетина стълби бяха пълни с вода и асансьорът не работеше, чуваше се думкането, явно някой бе заседнал в него. Изкачи се бавно по стълбите, след нея имаше мокри стъпки, още много такива водеха нагоре. Чуваха се тряскания на врати, даже думата "крадец" май дочу отнякъде. Паниката отключваше най-лошото в хората. Стигна на нейния етаж и в този момент нещо профуча (точно пред челото и)  и се разби в стената отсреща. Тя се дръпна и някакъв младеж профуча, преследван от гневна жена с бухалка. Останалите десетина метра до апартамента си измина без повече проблеми. За неин късмет вратата и не бе разбита. Промъкна се вътре. Отиде в банята и завъртя кранчето на банята - оттам не излезе нищо, чу се само гъргорене и се откъсна само една капка.
- Мамка му, какво става тук, по дяволите?!
Отиде и натисна копчето на дистанционното.
Телевизията все още работеше. Навсякъде се въртяха репортажи с директно информация от странното наводнение. Засега беше локализирано само в нейния град, но вече се разливаше и излизаше извън границите като заплашваше да залее цялата страна. Имаше абсурдни обяснения, кое от кое по-странни. Беше намесен дори господ, бяха извадени някакви стари пророчества, отдавна забравени. Други го обясняваха с внезапно възникване на солен извор в центъра на града. Водата беше солена. Твърдеше се, че не е вредна, но не ставаше за пиене. Съветваха хората да се запасят с минерална вода. Тя отиде и погледна в хладилника - имаше три бутилки и една по-голяма - трилитрова. Това щеше да и стигне за седмица, но при тази жега, може би за по-малко. Нещо издумка на вратата и я накара стреснато да се извърне. Ударът не се повтори. Тя успокоено се обърна отново към телевизора. Съветваха гражданите да се запасят с продукти и да не изпадат в паника, и да не нападат други хора. Господи, те чуваха ли се какво говорят, кой ги слушаше? Чу някакъв вик. Прозорецът и беше отворен. Погледна през него и видя някакъв мъж - размазан на земята. Бързо затвори и се дръпна от него. Вчера беше скъсала с приятеля си и бе гледала някакъв филм, свързан с потоп и някаква буря. Но кой можеше да предположи, че това ще и се случи днес? Чу някакъв глас, който сякаш и говореше директно, но едвам го долавяше. Помисли, че идва от телевизора и се приближи. Гаджето и я гледаше оттам и и говореше нещо. Това беше шантаво, той беше монтьор, не работеше в телевизия. От телевизора изскочи ръката му и я хвана за рамото.
Ела отвори очи:
- Господи, миличка, уплаших се за теб. Не можех да те събудя, а от очите ти сълзите не спираха. Погледни! - той сочеше към пода.
Имаше два легена и три кофи, пълни с вода. Възглавницата и бе прогизнала, дюшекът - също.
- Плачеш насън от близо седмица след катастрофата.
- Каква катастрофа, ние нали се разделихме... - объркано промълви тя.
- Ами да, но аз поисках да те закарам до вас. Блъсна ни един микробус. Ти изхвърча през стъклото и се приземи в реката, удряйки главата си в камък под водата.
- Това... не помня, само помня, че имаше навсякъде вода и аз гледах телевизия и...
- Шшшшш, миличка, сега заспивай, сълзите спряха, почини си. После ще ти разкажа всичко и не мисля, че трябва да се разделяме - той и смигна.
Тя кимна и отново заспа.
Гледаше телевизия, по новините даваха информация за спрялото наводнение.
- след като спря да плаче, странната вода се оттече и сега телефонните връзки се възстановяват, както водопроводите и канализацията. Ела се усмихна.