13 мая 2012 г., 14:56

Сънят на малката Елизабет

1.3K 0 2
1 мин за четене

Както всяка нощ преди сън, моята майка започна да чете поредната история на любимите ми герои Мечо Пух и неговите приятели.

Слушах я с такъв интерес и си представях колко щастлива бих била, ако поне за миг ги зърна и се озова на поляната сред тях.
Дали защото силно го желаех, или почти унесена в сън, това наистина се случи.
Попадайки в гората, видях Мечо Пух и Тигъра да спорят за нещо. Приближих се към тях с широка усмивка и се опитах да разреша проблема, който беше помежду им.
Изслушах търпеливо щуротиите, които бяха замислили и започнах да се превивам от смях.
Мечо Пух, гладен както винаги, помоли Тигъра да се качат на дървото и да откраднат меда на пчелите. Тигърът пък не хареса идеята с катеренето и предложи да скачат из гората с опашки.
И така, всеки искаше нещо, което другият не можеше да направи. Двамата потънаха в дълъг спор. Тогава аз им предложих вместо да се карат, да тръгнем заедно из гората и да потърсим останалите им приятели. Така всички ще можем да измислим нещо наистина интересно. Хванати за ръце и весело подскачайки по пътечката, нашият безгрижен смях огласи цялата гора.
Докато вървяхме, усетих как моята любима майка ме събуди с усмивка в новото слънчево утро. Въодушевена, аз ù разказах за чудото, което ми се случи. Толкова ми беше хубаво, че не исках този сън да свършва никога! ;)

 

   16.03.2012г.             Силвия Даракчиева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Даракчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...