Имало едно малко селце, сгушено между зелени хълмове и блестящи от слънцето поляни. В това селце живеело момиченце на име Лия. Тя била любопитна, усмихната и винаги търсела приключения там, където другите виждали само обикновени неща. За Лия всяка пеперуда била малко чудо, всяка капка роса – блестящ ...

На паша
Някъде в Балкана, двама овчари извели скромното си стадо за последен път на паша преди есента да дойде. И двамата били в залеза на своята житейски път. Между тях горяла стара вражда с незатихващ огън. Те се познавали покрай мястото, където събирали добитъка за паша. И колко и мъдри да бяха т ...

Имало две очета, които никак, ама никак не си харесвали собственика. Той бил много мързелив и никога не си миел лицето, и очетата се задръстили с гурели. Затова един хубав ден очетата избягали.
След тях избягали зъбките, защото човекът ги миел много рядко и те пожълтели като лалета.
Последвал ги нос ...

Силен порой заваля и разтресе цялото небе. Дъждът биеше по покрива с такава сила, сякаш искаше да влезе в къщата като неканен гостенин. Но въпреки това, вътре цареше топлина – онази, която само домът може да дари.
В този дом се намираше момиче, което седеше свито пред прозореца, увито в меко, вълнен ...

Бизи и лекарството за сър Филип
Сутрешното слънце галеше листата на дърветата и в златистата светлина танцуваха стотици малки прашинки, но в хралупата на Стария дъб беше мрачно и тихо. Сър Филип лежеше в хамака си, завит с тънко одеяло от паяжина и кашляше леко. Очичките му едва се виждаха под очила ...

Бъдещето е черупка, лишена от съдържание, но изпълнена с безкраен потенциал - дар за тези, които го имат и проклятие за онези, нямащи нищо друго.
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обич ...

Аз съм вашият стар познайник Кадмон от седмото небе.Тук съм, защото изминах своя дълъг път от третото небе до седмото.Щастлив съм от всичките си небесни преживявания в пребродените от мене небеса.Обичам безкрайно приключенията,които ми се случват в несекващия живот.Тук открих и един прекрасен прияте ...

Имало едно време… в свят, който се намира в сърцето на всеки от нас — едно царство, озарено от чистота. Там царувал велик Цар — добър, праведен и любящ. Той имал дъщеря. Тя била родена от любов, сътворена с песен и благословена с име, което само Небето знае.
Но още в зората на живота ѝ, мракът се пр ...

Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...

Днес Ники имаше рожден ден и много се вълнуваше. Беше си избрал торта във формата на шахматно поле, с фигури от бял и млечен шоколад отгоре. Приличаше на истинска шахматна дъска с фигури за шах. Само че много вкусна.
Очакваха гостите около десет и половина сутринта. Майка им бе направила вкусни санд ...

Както вече ви разказах, мили мои читатели, след не малко премеждия, нашият никому неизвестен професор, когото за по-кратко ще наричаме просто Професора, стигнал до село Яифос, което много приличало на един доста голям град на Земята, разположен в централната част на Балканския полуостров. Но за разл ...

Чували ли сте за планетата Наопаки? Не? И аз не бях чувала, докато не ми попадна една планетарна енциклопедия на никому неизвестен професор по космология, в която се разказваше за толкова нечувани планети, че дори най-изявените познавачи на вселената биха се учудили. А планетата Наопаки беше на хиля ...

Докато се разхождаха в хубавия есенен следобед покрай голямата поляна до техния блок, Нора внезапно извика:
⸺ Пони!
⸺ А! – изненадано се обърна и Ники. – Пони!
На голямото зелено празно място работници разпъваха конструкцията на цирк, а съвсем близо до тротоара, по който вървяха, най-безгрижно пасеш ...

Денят беше дълъг и всички у дома чакаха с нетърпение времето за сън. Но хем им се искаше да заспят, хем не можеха. Сутринта бяха получили покана за сватба и то не къде да е, а във Виена. Омъжваше се най-добрата приятелка на тяхната майка. И не само това – Ники бе поканен за детски шафер – да носи ко ...

Наближаваше Великден и всички в семейството много се вълнуваха къде ще прекарат празника. Ники искаше да отидат при баба им на село, Нора искаше на море, а майката и бащата искаха тишина и спокойствие. Няколко дни преди Възкресение стигнаха до единно решение – ще заминат на юг, при баба на село, а в ...

Щом свърши учебната година на Нора, майката и бащата на двете деца решиха да отидат на гости за няколко дни при баба им в планинското село.
⸺Тъкмо ягодите ще са узрели – предположи майка им с усмивка.
⸺И ще направим компот и сладко от ягоди – ммм – облиза се Ники, който много обичаше филия, намазана ...

Приказка от седмото небе
окултна приказка
Наричат ме Кадмон.Сега обитавам седмото небе.Аз съм стар дух. Докато стигна
до тук трябваше да премине дълъг период от безкрайния миг.Защото прекосих предните шест небеса.Когато достигнах седмото,въпреки че съм преживял какво ли не,аз изумях.Никога и никъде ...

Както вече знаете, Ники и Нора имат прекрасна баба в малко планинско село. Тя много ги обича и те много я обичат. Когато децата имат рожден ден, баба им им приготвя приятни изненади. Затова днес братчето и сестричката решиха да измислят как да изненадат своята любима баба по повод нейния предстоящ р ...

Семейството на Ники се хранеше най-често вкъщи. Майката и бащата заедно приготвяха храната, а децата винаги им помагаха. Пазаруваха заедно и всеки имаше своя торба за покупки, които носеше на връщане от супермаркета.
Един ден Ники чу по телевизията, че оризът е много полезен и реши, че ще яде само о ...

Лятото бе настъпило с топли, златисти лъчи и сладък аромат на цветя, носещ се из въздуха. Малкото момиче Блу беше развълнувано – тази година щеше да прекара лятото при Баба Ореховка в нейната чудна градина, място, където тревата винаги бе мека като кадифе, а вятърът шептеше древни приказки сред лист ...

Новият ден,който се бе родил млад и светъл, на свой ред остаря и накрая угасна. Отново настъпи часът на дългите виолетови сенки. Тогава , както си беше позадрямала в зноя, бистроструйната рекичка живна. Изведнъж много и се прииска да полудува и без да се бави, припна към бързоногата пътечка. Знаеше ...

Глава 1
Преместване
"... Минаваха дните в игри с Рижко и Нани, а вечер се сгушвахме заедно един до друг и заспивахме сладко-сладко. Веднъж обаче на входната врата се позвъни. Баба отвори и вътре влязоха две жени - средно високи на ръст със светли коси, покриващи раменете им. Ние стояхме настръхнали ...

В един топъл, ленив следобед, когато слънцето сякаш само се припичаше в небето, Блу лежеше между зелените листа на градината на Баба Ореховка. Там, сред уханните треви и сочните ягоди, светът беше различен – пъстър и звънлив, пълен с чудеса. Градината на Баба Ореховка, прочутата билкарка, беше същин ...

На село
Един немирен слънчев лъч се промуши между щорите, плъзна се по нослето на Габи, докосна бузките ѝ, и се опита да повдигне затворените ѝ клепачи. Момиченцето потърка с юмруче сънено очи, завъртя се на другата страна и продължи да спи. Слънчевият лъч обаче, тъй като му се играеше,се прехвърли ...

Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...

---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...

Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още ...

Живеел в гората силен и свиреп вълк. Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го ...

Някъде там далеч в своя дом, направен от пухкави, бели облаци живееше Южният вятър. Слънцето топлеше дните му, а синьото небе му беше постеля. Там той събираше хиляди мечти, измолени от хората. После слушаше в захлас историите им, изречени на един дъх. Мечтаеше с тях. Искаше някога да срещне красави ...

Горските животни направили Европейско Горско Сдружение против дискриминацията и за равенство на видовете. Те издигнали лозунги ,, Не на етикетите и предразсъдъците" и решили да съдят няколко писателя на детски приказки, защото се чувствали засегнати от внушението, което те оставят у децата. Заекът н ...

Звездичке, защо светиш самичка на небето? Нима твоите приятелки ги няма или ги чакаш скоро да се появят? Искаш ли компания, да сме самички двете, ти там горе на небето, а аз тук долу на земята?
Звездичке, мина доста време, защо другите ги няма? Добре, ще почакам още малко с теб, но ако скоро не се п ...

Спокойно си течеше петнадесетият век. Спокойно – нямаше закъде да бърза. Преди него мина четиринадесетият, зад гърба му чакаше реда си шестнадесетият.
Принц Джовани седеше до прозореца на кулата. Разчорлен, раздърпан и разтревожен. Война нямаше, данъците пристигаха овреме, търговци тоя ден не бяха г ...

Имало едно време двама приятели - врабче и мравка.
Всъщност историята започва през един слънчев есенен ден в двора на една стара порутена къщурка, в която живееше една много бедна старица.
Част I - Мравчо
Слънцето грееше силно и мравките бяха излезли от мравуняка. Щъкаха напред-назад и всяка си върш ...

Изкуственият интелект имаше натоварен ден. Проблеми из цялата вселена, проблеми с безпомощните същества, населяващи я, проблеми заради тях и от тях…
За десети от секундата Изкуственият интелект сравняваше параметрите на отделните двукраки бозайници, намираше успоредните им черти, откриваше сходните, ...

Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...

Беше хубав слънчев ден когато Кики реши да покани Огняна и Орлин на разходка.
-Добро утро искате да излезем навън да се поразходим - попита Кики още щом ги видя!
-Добре съгласни сме отвърнаха те и тръгнаха.
Вървяха вървяха вървяха и срещнаха лисицата Хариет.
-Къде ще ходите? попита Хариет ...

Подаръкът
Когато бях дете, получавахме само по един подарък, и то за Нова година. Затова мечтаехме за празника месеци преди това. Пишехме писмо, оставяхме го в пощенската си кутия и чакахме с трепет. Знаехме, че подаръците ги купуват родителите, бабите или дядовците ни, но пак оставаше надеждата, че ...

Сенки
Вечерите през летните ваканции на село бяха безкрайни. Къщите се пълнеха с деца, бабите варяха компоти и сладка на двора или улицата, а децата си разказваха страшни истории за сенки, докато чакаха да ги повикат за вечеря. Това обикновено ставаше късно, защото преди стъмване бабите и дядовците ...

Имаше в града момиче с дарба да познава кога и на кого ще е следващата сватба. Сред хората тя бе много популярна и нямаше никой, който да не я познава. Заради нейната дарба, често се случваше пред дома ѝ да се струпват множество от мъже и жени предимно необвързани. Зa да не пречи на съседите си, мом ...

Размяната
Имах сестра близначка, с която много си приличахме. Дори баща ми не можеше да ни различи. В училище обаче това беше лесно. Достатъчно бе да ме попиташ нещо по математика, а сестра ми да помолиш да пее, и беше ясно коя от двете стои пред теб. Аз не можех да пея, докато сестра ми имаше прекр ...