Със замах

Не е лесно като те ударят в Егото, нали? Но не това Его, което да носи позитиви за теб самия, а когато усетиш, че другия вече не е онзи глупак, който си успявал да манипулираш без да те интересува неговия живот. Нали казваше, че големите градове са просто място, а печеленето на пари не правило човека друг, тогава защо се превърна в егоцентрик, който обръщаше внимание само на хора, с твоето финансово положение и правеше така, че другия да ти е длъжен, да те уважава, а ти имаше правото да се държиш както искаш, без значение дали си накарал човека да се чувства неудобно. И до деня, в който явно крушката светна и осъзна, че хората не са само пешки, с които да си поиграеш, да търсиш изгодата от тях, но имат собствено мнение и твоето Его явно е толкова голямо, че усетиш ли съпротива, замахваш с лека ръка преживяни емоции, нещо, което за другия наистина е означавало много, а ти си се възползвал това, да споделяш на някого проблемите си, да го натоварваш и да си търсиш внимание, сякаш си нещо повече от него, сякаш другия е длъжен да се съобразява с теб, да не забравя всички твои събития, празници, да стои да се радва с теб, а той като има някакъв повод, ти къде беше тогава? Нямаш отговор, няма и да отговориш, дори да си разбрал какво означава истинския смисъл на думата приятелство. Човек колкото и да е бил заслепен от някого, идва времето, в което проглежда и осъзнава кой наистина държи на него, а не само той да се раздава за другите без да търси каквато и да е изгода. Но ти не можеш да приемеш да се блъскаш в ръбове, това е толкова голям удар за теб, ти си краен човек, не става ли както ти искал, с лек замах и обръщаш гръб на хората като някоя вещ. Нима не стана този безчувствен човек заради облагите? Заслепявай себе си с блясък, хората имат очи и за други неща, а там не влизат лицемери.