6 дек. 2017 г., 11:51

Съвременни монолози

624 0 0
1 мин за четене

- шофьорската книжка е талона за хляб на катаджията

- демокрацията зависи от думата на главния демократ

- проституционно правителство

- червеите подкрепят закона за ограничаване на риболова

- репортаж за по-малките ни братя – вирусите

- красотата ще спаси света и ще прибере парите

- българинът умее да излиза майсторски от всякакви ситуации, но е гениален да се напъхва в тях...

- икономически - ако кажа: „Дай да съберем пари за едно печено теленце”, после мога ли да твърдя „Аз ви купих печено теленце”?

- ако си пенсионер, не търси здравословна храна. Трябват ти повече консерванти

- защо не произвеждат червила с вкус на кебапчета, бира, пържоли? Поне да знаем какво ядем

- гледах реклама. Автобус. Някакъв тип с лъскава противопостна физиономия. И почва да са надува – като балон или единия шишко от приказката. Задгробен глас обяснява, че някакви газове го мъчели...И аха да се пръсне – подават му хапове...
После виждам карантии, по чиито меандри спокойно се носят сокове. Приятна картинка по време на вечеря.
А сетне сме пак в автобуса, оня с лъскавата муцуна ухилен, всички засмени и доволни...
Няма ги неприятните газове, вика задгробният глас...
Хубаво де, няма ги. Човещина...И ние сме имали газове, знаем какво е, къде отиват...
И, като знаем къде отиват, когато разслабват стомаха от тежестта си, питаме се – тия идиоти около газирания, на какво се кефят?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...