Та всичко е толкова лесно...
Седеше си в ъгъла на елитния ресторант в центъра на града. Там, където се събираха всичко от по-висшето общество. Ако въобще в един малък град хората може да се различават толкова много, че да се делят на класи и общества. Там беше мястото за изискани първи срещи. Досега всичките му запознанства, започнали в този ресторант, винаги свършваха така, както той искаше. Тази нямаше да бъде изключение.
Чакаше момиче, което не беше виждал досега. Всъщност чакаше бутилка Дон Периньон с много по-голямо нетърпение. Беше му навик - да започва вечерта с бутилка прекрасно вино, а да я завършва с пура на терасата, докато момичето се обличаше.
Всички от персонала на ресторанта го познаваха добре. Нямаха и представа как е името му, нито с какво се занимава, но навикът му да остава добър бакшиш беше възбудил интереса им към него. Всеки път различно момиче, но едни и същи питиета, едни и същи ястия и една и съща сума за бакшиш. Същата, която даваше на момичето по-късно вечерт ...