21 янв. 2022 г., 13:19

 Тефтерът на Всевишния - XI част 

  Проза » Повести и романы
751 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
11 мин за четене

 

-XI-

        Навалелият преди два дена сняг зави с дебела снежна пелена града. В ранното утро на 7 март 1999 година слънцето занаднича любопитно иззад заснежения връх Аида, мъчейки се да се промуши през бухлатите облаци, за да види как върви подготовката за празника на жените в областния град. Горкото! С кого ли щеше да празнува то утре? С любим или с любима? Ще подарява или ще получи подарък? Някакъв невидим, зъл демон подскачаше по неизчистените от снега тротоари, мяташе опашка, блъскаше се в забързаните хора и повтаряше: „То и Слънцето ви вече е джендърско! То и Слънцето ви е вече джендърско! Нещо нормално остана ли в човешкия ви свят?“ – Слънцето обаче не го чуваше. Светилото запразнува преди всички  предстоящия  празник на жената, майката, любимата. Огря щедро улици, площади и паркове, надникна през прозорци на къщи и блокове, прати по лъч на всеки, който му се усмихнеше. Кимаше приветливо на разминаващите се по тротоарите хора, носещи красиви букети и саксии с разцъфнали цветя, милваше ги по гърбовете и по раменете с палавите си лъчи. В очакване на празника капчуците запяха кристално нежна мелодия: кап-кап; кап-кап-кап; кап-кап-кап-кап. Кого ли искаха да поздравят с нея? Ами...,  всички жени в града, без значение дали са обичани и грамотно споделени. Ритмичната им песен бе поздрав, изразяващ благодарност и признателност за всеотдайността им на майки и съпруги, на отговорни труженички на полето, по заводи, фабрики и офиси. Нищо, че някои мъжкари щяха да забравят да подарят на половинките си поне стрък цвете, а някои даже щяха да се върнат нафиркани от общия банкет и….  

         Радослав и неколцина негови колеги от съда бяха резервирали места в ресторант „Хасково“ и щяха да отпразнуват Осми март семейно. Посрещна ги управителят на заведението и след като предадоха връхните си дрехи на гардеробиерката, той ги придружи любезно до резервираната за тях обща маса, застлана с бели покривки от памучен сатен и тъмночервен тишлайфер със златисти ромбоидни  мотиви. На три места бяха поставени кокетни вази с фрезии и свежа зеленина. Чаши, чинии, прибори, всичко беше подредено според изискванията на етикета и изглеждаше много красиво, а тихо звучащата джазова музика придаваше някаква особена тайнственост и приказност на обстановката. Вечерта мина прекрасно. Всичко, като се започне от украсата на залата, менюто, сервирането, подбора на изискани питиета, вкуса на ястията и се стигне до подбора на музикалните парчета от оркестъра, би задоволило всеки претенциозен вкус. Разбира се, дамите – облечени в официални тоалети, фризирани със стилни прически, бяха центърът на вниманието.  Като се добави и сладкия мухабет сред многобройни наздравици, както и танците, и хората, може да се каже, че присъстващите отпразнуваха чудесно предстоящия празник на жената – Осми март

          Беше минало полунощ, когато Радослав и Радина се прибраха вкъщи с такси. Хубаво бяха си изкарали вечерта и настроението им беше приповдигнато, но и двамата не бяха прекалили с алкохола. Очакването беше довършекът на празника в леглото да е още по-приказен. Радина си взе душ, намести се до него в леглото и го загледа продължително. Радослав не долови страст в този погледа, но я прегърна и доближи устни до нейните. Долови загадъчния екзотичен аромат на My Way  парфюма на Армани,  който тя  ползваше от години. Не беше си мила косата, прокара пръсти през нея, погъделичка я лекичко по врата и я издърпа към себе си. Очите и бяха на сантиметри от неговите. Без грим я харесваше повече, чувстваше я по-близка, невинна като дете. Радина леко се извърна встрани,  без да откъсва поглед от неговия и заговори:   

               –  Радо, мислиш ли, че обучението в държавните училища е на същото ниво като това в частните? Ако искаме да осигурим по-добре бъдеще на Ния, не смяташ ли, че за нея ще е най-добре да я запишем в Частното основно училище с ранно чуждоезиково обучение "Classic" в Пловдив? Това училище е едно от двете учебни заведения, които са официални представители на Oxford Language Centre в България, другото е в София. Освен английския, по избор на ученика като втори език се изучава немски, испански или италиански. Децата на братовчед ми Борислав учат там, много са доволни. Каза, че учителите са били изключително квалифицирани, а част от тях са били чужденци. В учебните им програми са били заложени часове за развитие на емоционална и практическа интелигентност, за конструктивно мислене, етика на поведението… През лятото организирали образователни пътувания до Англия, Франция, Холандия, Германия, Австрия, Испания и САЩ.  Миналото лято племенничката ми Божидара две седмици беше в Марсилия на летен международен лагер по програма за образователен обмен. Разбираш ли, Радославе, Ния ще овладее два чужди езика на много високо ниво и по-нататък спокойно може да продължи образованието си в Оксфорд, Кейбридж, а защо не и в Харвард. Вярно, таксите в British International School "Classic" са доста солени, но можем да си го позволим. Достатъчно добре печелим и двамата.  Майкини също могат да помогнат, имат спестени пари, за Ния са ги събирали. Знаеш, Радославе, средата е много важна за развитието на едно дете. В това училище не приемат когото и да е. Ще живеем в другия апартамент на родителите ми, те вероятно съвсем наскоро ще ни го припишат. Има време до началото на септември. Наемателите ще се изнесат, ще направим основен ремонт, ще подменим цялото обзавеждане. Стените в стаята на Ния ще ги боядисаме в бледорозово, ще я обзаведем по неин вкус и желание. – Радослав се беше замълчал, но не беше я освободил от прегръдката си.

         –  Мислиш, че ще имаш проблеми с работата? Та ти имаш вече достатъчно познати колеги в Пловдив, имаш авторитет сред тях. Само едно дело загуби за пет години.  

             – Да, така е, Радина, но възнамерявам да приключа с адвокатската си практика. Исках да споделя това с теб тези дни. Не че не ми харесва адвокатската работа, но съпреживявам дълбоко съдбите на хората, които защитавам, а понякога, когато пледирам в тяхна полза, аз самият не съм убеден, че истината е на тяхна страна. Това ме яде отвътре, разбираш ли? Преди няколко дена разбрах, че Министерството на правосъдието е обявило конкурс за още един нотаруис в Хасковския регион. Вероятно двамата работещи нотариуси тук не могат да поемат цялата работа по покупко-продажбите на движимо и недвижимо имущество и вписванията в регистрите  на Общината. Виждам широко поле за действие и мисля, че ще печеля много повече. Но…. мотивът ми за промяна не е продиктуван от стремежа за повече пари, а от необходимостта да не тровя душата си със скрупули, да съм чист пред съвестта си.  

         – Защо отклоняваш темата? Аз за какво ти говоря, ти накъде биеш! Вместо да ми отговориш какво мислиш по въпроса за преместването ни в Пловдив, ти ми сервираш  изненадата за бъдещите си професионални намерения и планове тук! – атакува го жена му с неприкрито раздразнение в тона ѝ. 

           – Радина! Разбирам те, уважавам мнението ти, ценя загрижеността ти за бъдещето на дъщеря ни, но недоумявам, че не си предвидила отговора ми. Не виждаш ли хала на баща ми? Не мога да оставя майка си сама.    

       – Бъдещето на детето ти да не би да е по-маловажно от положението на баща ти, Радославе? Има социални асистенти, ако трябва ще наемем човек да помага на майка ти. Ще си идваме в събота и неделя, ще помагаме – настояваше Радина.

       – Моля те, нека приключим този разговор засега! Ще помисля! – каза Радослав и се издърпа към другия на спалнята, обръщайки гръб на съпругата си. Той забелязваше как през последните няколко медеца след всяко гостуване при техните в Пловдив, за ден, два Радина се вглъбяваше в себе си, беше без настроение, по-рядко се усмихваше. Не очакваше обаче точно тази вечер да повдигне въпроса. Все се надяваше, че тя ще прояви разбиране и няма да настоява да заживеят отделно от майка му и баща му. Пък и къщата беше достатъчно голяма, просторна и удобна, имаше място за всички. Той не подозираше, че съпругата му крои други планове. Но… се излъга.

         До тази вечер тя беше неговата Богиня. След близо деветгодишен брак той още беше лудо влюбен в Радина. Прехвърлила беше тридесетте, ала моминският ѝ чар от студентските ѝ години още не беше изчезнал. Раждането не промени контура на стройната ѝ талия. Хубава беше! С изразителни зеленикави очи, с леко чуплива, кестенява коса, която я подстригваше на черта до раменете. Докосването до млечнобялата ѝ гладка кожа пренасяше Радослав  в  един друг свят – без грижи и проблеми, вдъхваше му увереност и самочувствие на преуспяващ мъж. Та какво е мъжът без обичта на предана и вярна жена до него?! Може да е много богат или прославен, но ако не е даряван с искрена обич и човешка топлина, всичко останало губи смисъл, обезценява се. Чувства се като кон, вързан за ясла, претъпкана със слама.  

         В началото на брака им Радина беше по-палава и закачлива, но с годините взе да уляга, по-рядко се засмиваше, сега вече фигурата ѝ  излъчваше сериозността на  делова дама, пък и работата ѝ го изискваше. Предпочиташе да носи маркови костюми с панталон, рядко обличаше рокля или пола.  Женствеността ѝ се излъчваше от изящния ѝ маникюр и добре поддържаната коса с кичури в сребристи нюанси. Имаше дълги, нежни пръсти, допирът им до неговото тяло го подлудяваше. Магията, която творяха те, придаваше  пъстрота на живота му, вливаше неизчерпаема сила в сърцето му. Струваше му се, че докато Радина е до него, ако се изпречеха планини по житейския им друм, без съмение, щеше да ги отмести. Когато се любеха, губеше представа кой е, чувстваше се като чезнеща точица в безкрайността, която се слива с друга светеща точка. Той и тя ставаха едно. Обичаше я, макар че не той я избра, а тя него.

      През втория семестър на първата учебна година, след злополуката с баща му, на Радослав му беше много трудно. Тогава пропуши за известно време. През почивките между лекциите излизаха да запалят по цигарка в градинката зад сградата на университета. Случайно или не, Радина постоянно се присламчваше към тяхната групичка. По време на лекциите по Гражданско право – обща част в аулата се намести до него. Отначало не ѝ обръщаше внимание, не му беше до момичета, нямаше време за тях, беше достатъчно зает. След лекции заедно с Белин работеха като продавач - консултанти на половин работно време в един магазин за битова техника. Вечер учеше до късно, петък и събота бързаше да се прибере в Хасково. Няколко пъти колегите му го канеха на купони, но не му беше до веселби. По време на януарската сесия  след  изпита по Конституционно право  решиха целият курс да отидат да полеят раздялата с професор Китанов. Пийнаха, хапнаха, разказваха на кого какъв въпрос се е паднал, къде се е запънал… По едно време Радина пожела да си ходи. Не беше късно, но вече се беше смрачило. Радослав също се приготви  да тръгва. Днешния следобед Белин работеше сам в магазина, а до края на работното им време имаше още три часа. Макар че живееха в различни посоки, Радина го помоли да я изпрати до апартамента на чичо ѝ Петър, където тя живееше.  

       Докато бяха в заведението, беше навалял почти педя сняг, въздухът беше кристално чист. Радина го помоли да извървят пеша разстоянието от три спирки, за да се поосвежат след напрегнатия ден, пък и снегът така хубаво хрупкаше под стъпките им. Когато пресичаха градинката пред блока на чичо ѝ, тя неочаквано промуши пръсти в дланта му и се сгуши в него. Изтръпна целият. Сам не разбра как я прегърна и я целуна. След  осем месеца те вече бяха съпруг и съпруга, а под сърцето на Радина трепкаше и растеше нов живот.  

 

 

Следва

 

Самадхи

» следваща част...

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??