26 мая 2019 г., 07:17

 Телеграма-седма част

1K 12 21

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

     И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.

      Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Бианка- "Миле мой, дълго наръча, всеки от родата да се облажи с добър спомен за мене. Да сториш Бианка трапеза,да вкусят всите братанци от жито варено за помен. И нищо дето заръчах, да не заборавиш,че азе ще ви отгоре погледам, еднъж да ви се нарадвам! Пък после яжте и пийте, храната е за живите,за крепко здраве и късмет"!...

       Една блажена тишина и кротост настана между нас, че горе-доле неколко дълги мига под въздействие заръките на бате Миле и щом се окопитихме, Бианка ни разказа за неговата кончина...

       Понякога щом човек не се остая само в ръцете на съдбата,а си знае и търси пътя в живота, той ще върви и ще се бори с несгодите докато е здрав и жив!Такъв човек бил и Самуил Димитров Тънкопишев. До седемдесет и пет годин работел, въпреки, че десет годин бил пенсионер, защото като пенсионер в строителството вземал хубава пенсия,всичко беше доволно, но ми еднъж рече, че щом спре да се труди,значи че требе да лега да умре. Ние, рече  Бианка,всекой годин ке пойдем у Охрид, цело лето тук и он все нещо по кукята, по двора и дувара, ке майстори,ке стега... Къщата е наследствена, та старите Тънкопишеви са я строили къде 1820 лето,од де знаам ли (?),

че нали има кетапи и книжка на турски и на вашиот язик, деликатно прекъсна Бианка.

      Само дето не се "изтапаних" да рекна-"Да де, на български!" Ама замълчах, защото не беше време за препирни и спорове, а за тиха, ненатрапчива приказка, пълна со добрите дела и арни спомени за нашиот мъртъв братовчед... Споминал се след Великден, на деветдесет и четири години. В Хамбург има голяма сръбска общност, опелото  на тялото било в тамошната сръбска църква. После кремация и днес,е това което ви досега разказах, че дълга нощ! Нека има и за следващата утрин!

 

Следва продължение

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оценката, Руми!
  • Прекрасен разказвач си, Стойчо!!!
  • Благодаря, Росилина!
    Ами, нали употребата на диалектните думи ни приобщават към мястото на събитието... Пък и те са солта и мерудията на словесната гозба!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!
  • Сладкодумник си, Стойчо! Дори и с диалектните изрази, разказът е жив и многоцветен!
  • Благодаря, Красимира!
    Ке прийде и осмиот дел!😍

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...