Телеграма-седма част
Произведение от няколко части « към първа част
И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Бианка- "Миле мой, дълго наръча, всеки от родата да се облажи с добър спомен за мене. Да сториш Бианка трапеза,да вкусят всите братанци от жито варено за помен. И нищо дето заръчах, да не заборавиш,че азе ще ви отгоре погледам, еднъж да ви се нарадвам! Пък после яжте и пийте, храната е за живите,за крепко здраве и късмет"!...
Една блажена тишина и кротост настана между нас, че горе-доле неколко дълги мига под въздействие заръките на бате Миле и щом се окопитихме, Бианка ни разказа за неговата кончина...
Понякога щом човек не се остая само в ръцете на съдбата,а си знае и търси пътя в живота, той ще върви и ще се бори с несгодите докато е здрав и жив!Такъв човек бил и Самуил Димитров Тънкопишев. До седемдесет и пет годин работел, въпреки, че десет годин бил пенсионер, защото като пенсионер в строителството вземал хубава пенсия,всичко беше доволно, но ми еднъж рече, че щом спре да се труди,значи че требе да лега да умре. Ние, рече Бианка,всекой годин ке пойдем у Охрид, цело лето тук и он все нещо по кукята, по двора и дувара, ке майстори,ке стега... Къщата е наследствена, та старите Тънкопишеви са я строили къде 1820 лето,од де знаам ли (?),
че нали има кетапи и книжка на турски и на вашиот язик, деликатно прекъсна Бианка.
Само дето не се "изтапаних" да рекна-"Да де, на български!" Ама замълчах, защото не беше време за препирни и спорове, а за тиха, ненатрапчива приказка, пълна со добрите дела и арни спомени за нашиот мъртъв братовчед... Споминал се след Великден, на деветдесет и четири години. В Хамбург има голяма сръбска общност, опелото на тялото било в тамошната сръбска църква. После кремация и днес,е това което ви досега разказах, че дълга нощ! Нека има и за следващата утрин!
Следва продължение
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за оценката, Руми!
-
Прекрасен разказвач си, Стойчо!!!
-
Благодаря, Росилина!
Ами, нали употребата на диалектните думи ни приобщават към мястото на събитието... Пък и те са солта и мерудията на словесната гозба!
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех! -
Сладкодумник си, Стойчо! Дори и с диалектните изрази, разказът е жив и многоцветен!
-
Благодаря, Красимира!
Ке прийде и осмиот дел!😍 -
Чакаме осма част. Да се облажим и ние
Поздрави! -
Благодаря ви Елка и Латинка-Златна!
Ще продължим из дебрите на минало,настояще и бъдеще... -
Чакам продължението, Стойчо! Хубава вечер!
-
Много увлекателен разказ на автентичен македонски диалект! Поздравления!
-
Благодаря, Таня!
Чувството което минава през душата ми, наистина възниква в съзнанието ми, подобно сериал, защото това което разказвам тук е без подготовка,а си пиша ей така както си е...
Приеми моите сърдечни поздрави -
Интересно е като сериал, наистина! Поздрави!
-
Благодаря ви, момичета,че проявявате видим интерес към това мое четиво, което за мене е мило изпитание, за да напиша! Ангелче 13, Румяна, Пепи и Силвия, приемете моите сърдечни поздрави!
-
Следя с интерес, Стойчо. Давай нататък...
-
Точно туширането на трагичното и вмъкването на образните природни картини го прави толкова интересно и приятно четиво, отлично се справяш!
Многопластово и премерено в същото време! -
Колоритно, „ с цвят“ ! Следя с интерес историята дотук, Стойчо! Очаквам продължението ѝ.
-
Това си е братя и сестри от самия живот! Това,че звучи афористично, е по-скоро опит от 😋моя страна да туширам донякъде трагичното,но има още да спорим с братовчедите за нашата обща орис,дето северомакедонски (не всички!)учени хора "все сакат да ни тургат в две дисаги на едно муле,ама различни!"
-
Някъде стига до афоризми.
Хубаво. -
"Понякога щом човек не се остая само в ръцете на съдбата,а си знае и търси пътя в живота, той ще върви и ще се бори с несгодите докато е здрав и жив"...
Това ще си го архивирам в паметта! -
94 години живот е цяла вечност за мъжа. Единици са мъжете достигащи такава почетна възраст. Та значи говорим за един достоен живот на бай Самуил Тънкопишев - вечна му памет! Ама аз нали съм си малко недоскиф, та най-напред прочетох:
"да вкусят всите британци от жито варено за помен"
и чак после включих, че са "братанци". Много се развеселих от грешката си. А ти разказваш много увлекателно Стойчо и на този лек, вероятно Охридски диалект, което прави четивото ти още по-интересно. Поздравление! -
Благодаря ви за оценката и хубавите думи, момичета!
Мариана, Пепи, приемете моите приятелски поздрави и приятен ден! -
Тоя сериал наистина си е за филмиране! "Отворена телеграма по балкански с пица по италиански!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
