Телеграма-седма част
Произведение от няколко части към първа част
И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Бианка- "Миле мой, дълго наръча, всеки от родата да се облажи с добър спомен за мене. Да сториш Бианка трапеза,да вкусят всите братанци от жито варено за помен. И нищо дето заръчах, да не заборавиш,че азе ще ви отгоре погледам, еднъж да ви се нарадвам! Пък после яжте и пийте, храната е за живите,за крепко здраве и късмет"!...
Една блажена тишина и кротост настана между нас, че горе-доле неколко дълги мига под въздействие заръките на бате Миле и щом се окопитихме, Бианка ни разказа за неговата кончина...
Понякога щом човек не се остая само в ръцете на съдбата,а си знае и търси пътя в живота, той ще върви и ще се бори с несгодите докато е здрав и жив!Такъв човек бил и Самуил Димитров Тънкопишев. До седемдесет и пет годин работел, въпреки, че десет годин бил пенсионер, защото като пенсионер в строителството вземал хубава пенсия,всичко беше доволно, но ми еднъж рече, че щом спре да се труди,значи че требе да лега да умре. Ние, рече Бианка,всекой годин ке пойдем у Охрид, цело лето тук и он все нещо по кукята, по двора и дувара, ке майстори,ке стега... Къщата е наследствена, та старите Тънкопишеви са я строили къде 1820 лето,од де знаам ли (?),
че нали има кетапи и книжка на турски и на вашиот язик, деликатно прекъсна Бианка.
Само дето не се "изтапаних" да рекна-"Да де, на български!" Ама замълчах, защото не беше време за препирни и спорове, а за тиха, ненатрапчива приказка, пълна со добрите дела и арни спомени за нашиот мъртъв братовчед... Споминал се след Великден, на деветдесет и четири години. В Хамбург има голяма сръбска общност, опелото на тялото било в тамошната сръбска църква. После кремация и днес,е това което ви досега разказах, че дълга нощ! Нека има и за следващата утрин!
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
