Ти си нещо незаменимо!
Някога чувствал ли си се
като жарава без огън,
като птица без свобода?
Някога чувствал ли си се
като цвете без цвят,
като пеперуда без криле,
като ненужна вещ, заключена с години,
като живо нетуптящо сърце,
като въздуха, невидим за другите,
като лед на слънце, чувстващ се всеки момент изгубен и заличим.
Някога чувствал ли си се като зърно, посято в Земята и чакащо да се покаже в обятията на светлината.
А знаеш ли, че някъде там има надежда за теб.
Надежда, която сам трябва да освободиш от гърдите си.
Разпери ръце, сдобий се със свободата на птицата,
с крилата на пеперудата, с цвета на цветята,
запали огъня на жаравата, накарай след дъжда
да изгрее слънце за теб, отвори вратата на щастието,
изпълни душата си, усмихни се, защото ти си човекът
на върха на света, ти събираш в шепите си блясъка
на твоето сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Джамбазка Все права защищены
