29 авг. 2009 г., 00:56

Той 

  Проза » Рассказы
989 0 1
2 мин за четене
Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объркаш броя на овцете, които една след друга преминават, ако успееш да ги визуализираш добре. Аз успях. Гледам ги как прескачат някаква ограда. Виждам ги, но вече им загубих бройката. Май това стана преди десетина минути, сигурно вече съм стигнала до хилядната. О, не! Изчезват... Пак ще се концентрирам. Стискам здраво очи и се мъча да си ги представя. Една овца, две овце, три... не, вече не ги виждам. Съзнанието ми беше заето с друго, той пак успя да влезе в мислите ми.
Отворих широко очи и се загледах в тавана. В стаята беше тъмно и тук-там се прокрадваше лунна светлина през криво спуснатите щори. Разтърсих си главата, както мокро куче се изтръсква от вода. Целях да изкарам всички мисли от гл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Стефаниева Все права защищены

Предложения
: ??:??