Направих го за да угодя на един човек. Бях убеден, че ще е само веднъж, само едно кафе. Но живота понякога поднася изненади.
След този ден копнеех да я видя отново, мечтаех за нейната усмивка, нейния поглед. Реших се и я поканих отново да излезем.
  Беше вечерта на 3-ти март, прекрасна пролетна вечер, а тя, тя беше невероятна. Седнахме да пием по нещо, а след това се разходихме по плажа.
Спряхме се да погледаме луната, звездите и морето, седнали на все още топлия пясък и просто си говорехме. Чудех се какво да направя, дали няма да проваля всичко между нас, ако избързам, но все пак я целунах, тази целувка промени мен и живота ми завинаги.
Започнахме да излизаме заедно и разбрах, че тя е тази, с която искам да бъда.
  Не попитах защо, но след месец каза, че иска да се разделим, а аз нямаше какво да направя, въпреки, че и двамата не го желаехме.
Живота ми се превърна в кошмар: не се хранех, не можех да заспя, но реших, че ще си я върна. Чудех се какво да направя, какво да кажа и се сещах само за едно: ИСТИНАТА!!!
След един мъчителен месец тя склони да се видим. Никога не съм предполагал, че ще кажа онези неща, но думите сами излизаха. Надявах се да каже: "Да, искам да съм с теб отново!", макар да знаех, че не е готова за това, и бях прав.
Изпратих я до тях, но сърцето не искаше раздяла, а една прегръдка, една целувка поне. Тя не ме спря. Исках тази целувка, копнеех за нея всеки ден и всеки час, а тя беше невероятна. Имах чувството, че точно в този момент времето е спряло, че на света сме само ние двамата, че никой и нищо не може да ни раздели.
Сега отново сме заедно и тази съботна нощ преобърна животите ни с краката нагоре.
А аз, аз знам, че я обичам, че живота ми без нея ще бъде сив и безличен, живот без мечти, живот, който не искам да водя.