Това, което болката завеща на щастието ми...
1.1K
0
0
2 мин за четене
Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си, докато върху нея не се отпечата дъга...
Да оставиш собствената си личност да се разтвори в чуждата като танца на червена боичка в чаша вода.
Да оставиш няколко капки мед по долната си устна... за всеки случай... ако хубавото време тръгне да я целува...
Да оставиш привилегията да си нормален пред смелостта да си малко повече от това.
Да оставиш само аранжимента на някоя песен, за да я пееш в колата си. Фалшиво. И така да пееш на отворен прозорец, докато не ти се прииска да караш със затворени очи...
Да оставиш не старите си проблеми, а старото си отношение към всеки следващ нов проблем...
Да оставиш нещо от шоколад да превземе цялото ти съзнание...
Да оставиш несъвършенствата ти да бъдат толкова прекрасни, че някой да се влюби не в съвършенствата ти, а в теб.
Да оставиш възможност да някой да е причина за болката ти, което е единствената възможност някой да е причина за щастието ти.
Да оставиш минутка сутрин, преди да станеш, в която се отпускаш в леглото и си представяш, че тялото ти плува в изгубено из планината езеро.
Да оставиш изискванията на хората към теб, да оставиш своите изисквания към себе си - точно тогава ще оставиш това, което ти пречи да ги изпълниш...
Да оставиш желанието си да бъдеш приет извън условията да приемаш.
Да оставиш краката си да стъпват странно из плочките на Витошка, когато им се играе на „Дама”...
Да оставиш преимущество заради желание, без по-късно да виниш желанието си за това.
Да оставиш прегръдките си, пръснати из половин София.
Да оставиш това, което те кара да си нещастен в щастието си и щастлив в нещастието си.
Да оставиш молив в джоба си за всеки случай, ако ти се допише поезия на билетчето в трамвая...
Да оставиш желанието си да виждаш някого като това, което са свикнали възприятията ти, за да им е удобно, и да изпиташ неудобството от това да го усетиш – този някой - близък.
Да оставиш това, което обичаш, да спре да предизвиква страховете ти, и да започне да те освобождава от тях.
Да оставиш това, което обичаш да ти липсва, да те завладява, защото ТО е важно за теб, а не защото ТИ, заради него, си важен в очите си...
Да оставиш торта на масата, когато нямаш рожден ден и да я излапаш цялата, ТОЧНО ЗАЩОТО нямаш рожден ден...
Да оставиш щастието ти да бъде ТВОЯТ ИЗБОР, а не да зависи от чуждите... Да бъде НЕ резултат от живота ти, а целият ти живот... Да бъде не чакане, а борба...
Та, като за начало: Утре сутрин ще надникна през прозорчето на кухнята ти и ще очаквам да си оставила торта на масата...
С обич, от твоето Желание за щастие... и Усмивката ти, скрита под възглавницата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Дачева Все права защищены
