/ / ИЛИ прецакай другарче, щом ти си се прецакал.../
Брейй, че Атинска зима....
Ревнаха медиите, преди два дни температурата била плюс 1 градус,.. после 0 градуса...а от понеделник училищата затварят заради лошото време,... Брееей, че студ,...Едрогърда поразголена синоптичка предвещаваше това... Ами ако падне до - 5, - 6 градуса, ще им замръзне водата и атиняните с какво ще се къпят по 3-4 пъти на ден, много мръсни бе, та толкова се къпят,.. ами ако занръзне водата нали ще им изпука тръбите,..ауу, голям майтап ще падне/// Какъв майтап бе, ами нали и моите тръби ще замръзнат и ще се изпукат,.. е да, ама ще се изпукат и техните...
Гледам през врато-прозореца от топлата стая и така си разсъждавам с чаша топло елинико кафе,.. о, нагласил съм на 18 градуса, все още е зима,..я, мога да преместя и на 25,.. може ама трябва да ходя по тениска и шорти из къщи,.. хайде бе да не съм грък та зимно време да се разхождам из къщи така, а лятно да имам винаги под ръка полуовер...
Ааа, забрави сигурно, как гледаше по-миналата зима, като се прибираше вечер от работа,жените с басмяни рокли а мъжете по тениски да се мотаят из стаите, а Петро сгърчен в якето си и подскача към квартирата си, пусне климатика до като вечеря, и защото топлото пречало на добрия сън, завие се, легнал гледа телевизия, и все си казвах '' Един ден ако успея,... така ще бумка локалнито парно из дома, и аз ще се разхождам така...''Е, това време дойде,.. ама като съм на работа през деня за кого да бумка парното, кого да отоплявам,.. хайде събота и неделя е приемливо 20, 22 градуса...
Ийй, кога ще дойде месец март,..,като полу морж откривах плажния сезон, та до ноенври,.. мдаа, събирах топлина сега да не ми е студено...
Лек ветрец люлееше листата на лимоните пред прозореца ми,.. дали лимоните ще станат ледени топки, жилаво дърво е това лимона ,.. като гурбетчиите ...
Унесен в подобни мисли, звънът, вибрациите и светлината от мобилния ме приземиха...
Кой ли пък в този зимен ден се е сетил за мен... Една част от познатите си заминаха за България още преди Нова година, други преди седмица в зимна отпуска .. пак така де, зимно време работата намалява, а едва ли някой ако се е завърнал, ще се обади да ме кани на гости на българска сланина или анасонлийка,...и на всичкото отгоре непознат номер ми звъни...
- Алооо, кой нарушава сезерцаването на зимния ден- подходих хумористично и със смях
- Петко,... Митко...- прозвуча несигурно женски глас - Венчето се обажда...записала съм така
Петко-Митко,.. и за това така...
Културна мадама, спестява търпението от '' Познай кой ти се обажда.. Е забрави ли ме... Е, не позна...Представяш ли си, аз съм... '' Венчето,... коя ли беше тази мадама...
- Даа,. аз съм Петко,.. ама Петко-Митко , все тая, радвам се, че не си изтрила номера ми...Пък моя мобилен, каква му е настройката, ако някой не ме потърси 2-3 месеца, автоматично го затрива...
- Е, за това не изписва името ми,... Нали помниш бяхме заедно в оная графия, бюрото за работа де,, аз с още две жени, ти и Митко,... тогава ти донесе на всички ни кафе,.. ами Митко къде е,.. още помня, по-хубаво кафе не бях пила ,.. ама колко време мина, две, три години може би...
- Лелеей, как бързо лети времето,.. не съм го усетил - престори се на изненадан
- Петко, а искаш ли да се видим в понеделник,... ,.. а Митко къде отиде, знаеш ли му мобилния, да му се обадя и на него,... Нали си обещахме тогава , да си помагаме - изрече тя на пресекулки
- Да, никога не е късно да хванеш приятелска ръка - смотулевих объркано - А ти продължаваш да си самотна, или... така де, нямаш някой мъж до тебе,, то хубавите жени не остават без обожатели и мъже,. аз, така де , да попитам...
- Не, сама съм,.. все още съм сама - засмя се и тя - Хайде, до понеделник...
Венчето,.. Венчето,... коя ли беше тази Венчето,.. и защо и как се е сетила за мене. Е тъкмо сега плажните свалки са далеч,.. а и тя може да го е закъсала откъм мъжки ласки, така де, както и аз откъм женски...Уж много мацки бръмчаха през лятото около мен,.. а зимъска, когато сняг забръска, няма никоя....Венчето, коя ли може да е тази,.. да остане на сухо...
Ийй,и чак в понеделник ще се обади,... хитруша,мисли че аз ще й се обадя да я търся...
Запаметих номера й за всеки случай,.. утре може да е слънчево и да имам късмет
- Петко извинявай, че чак във вторник ти се обаждам - гласът на новата ми позната - Не съм те забравила, просто работата надделя... Ти как си,.. успя ли да откриеш Митко...Ох, затварям, ...
до утре, пак ще те потърся
За теб не знам, ама аз те бях забравил,..сигурно очакваше да й звъня през час-два,.. да бе, и като ме видят да говоря по мобилния, да не съм грък... '' А ти не работиш, само говориш...'' и чао рагаци, чаоо,.. не рагаци бе, педи му,.. все тази, ефекта ще е един и същ.... А защо да се набивам на очи, харесвам си работата, навсякъде е така,.. даже и да не си ангажиран постоянно с работа, няма защо да го показваш с цигара в уста или телефон на ухото,.. за това ти плащат, даже и да имитираш работа...Работния ден свърши,... тя се обади
- Петко, днес свършвам по-рано,.. можеш ли в 16 часа да бъдеш на метростанция Номизматокоптео
Аз винаги сядам на последната пейка на чакащи посока Синтагма, ще те чакам до 16,20 часа,,,през 5-8 минути има метро,... ще дойдеш нали... Ще те чакам...
Хайде пак приказката за пиленцето и щастието,... как кацкало на рамото и само да посегнеш и да го хванеш...
Наблюдавам от срещуположния перон,.. симпатична малко поприведена госпожа, с багажна чанта, се отпусна като торба с картофи на пейката,.. огледа равнодушно другите чакащи,.. Метрото дойде и обра пътниците,.. тя остана сама,.. сега е момента,.. набрах номера й... Тя започна трескаво да рови по джобовете си,... намери го,.. а аз изключих.
Е тя е,... добре изглежда все пак от 10-15 метра през два коловоза...
Преминах на отсрещната страна и се запътих право към нея
- Кирия Венче,.. без малко да закъснея... позвъних , но прекъсна - как майсторски се научихме да лъжем, направо гурбетчийската,... и подадох ръка - Приятно ми е, все пак доста рядко, добре изглеждаща жена като вас, се сеща за някой познат...
Метрото равномерно потракваше, седяхме като някои влюбени ученици на първа среща,... багажната й чанта бе като демаркационна линия между нас...
- Ще слезем на Монастираки,.. оттам ще вземем електрикото,.. близо до квартирата има кафе заведения,... топличко е , да отседнем там, а...
Настанихме се, поръчахме кафе, тортички, галактобюрек....
- Така изглеждаш по-добре,... по-младолик,.. иначе с ония мустаци, не ми харесваше...
- Наистина ли,... добре че ги обръснах,.. та да ме харесат най-после - засмях се на шегата си,.. та аз никога не съм носил мустаци,... ама щом мацката казва...
- Тук, дето сме седнали -продължи тя - Може да се пуши,... така, че не се притеснявай
- Венче, с цигарите приключих,.. вече не пуша, много скъпи цигарите, а контрабандни не ми се пушат, знам ли от къде идват - отново през смях й отговорих
Погледнах я,... сякаш оттегчение мина през лицето й.
Та аз не познавам вкуса на цигарите,... но майсторски го скрих, нали... А тя, едва ли си ме спомня от преди толкова години, та с мустаци, че и пуша...
Топлината и разномерният й глас сякаш ме унасяха...
- Знаеш ли, нали си бяхме казали преди време да си помагаме... Слушай ме тогава... Със съквартирантката, набарахме една фирма за търговия с диаманти,.. сериозни са, руско-канадска фирма, ... внасяш 125 евро и 5 евро някакви такси, и след време ти дават диамант,.... може да го продадеш или да си го задържиш... Аз внесох на мен, на децата, на родителите си,... със зор вкарах и етървата... Та ако искаш, ето ти възможност....А какво направи с Митко,.. защо да го делим от нас, нали трябва да си помагаме...
- Ами търсих го навсякъде из познати, на пиацата,... едни казват извън Атина е, други, че се е прибрал, не му харесвало тука,.. но най-вероятно да се е прибрал в България,... Той нали изглеждаше малко бледичък, не се е оплаквал де, ама знае ли човек - скроих набързо нова лъжа
- А ти къде работиш, имаш ли приятели българи, защо не им кажеш и на тях за тази фирма,.. нали сме българи, трябва да се подкрепяме, виж другите нации как се държат....
- Имам, още пет човека сме,.. събота, неделя ходим по строежите, нали знаш тухли, пясък, цимент, голямо строителство пада сега из Атина, а бачкатори се търсят,... стигаме до 100 евро надница на ден,... о, щом става въпрос за доиаманти,всички сме вътре ...
Тя ме гледаше с едни такива мънички очички,.. очи големи, еленови, бе казал поета, а аз мога да допълня,... очи мънички, мишкини
- А ти, как я караш,...има ли работа, то от онова бюро нищо сностно не ни предложиха - сякаш живо се интересувах, но нали трябва да се поддържа разговор,..
- Като всички жени,... по къщите да чистя, готвя,...не съм чак толкова очарована, но дават понякога старо ядене или някоя модерна дрешка... Имам съквартирантка Нела, добра жена,.. недоволна от живота, че не е успяла,..споменаваше за някаква любовна изневяра . тя ме запали с идеята за диамантите, много ми трябваше и това на главата,...
тя мрази мъжете, и за това не смея да поканя никого в къщи,.. но вече свикнах. А ти..
- Аз живея сам, не е нещо луксозно,...но ще ми бъде приятно да идваш при мен,.. а лятно време да ходим на море...
- Да може, времето ще покаже,,,- рече тя срамежливо и наведе очи
Звънна мобилният й...
- Да Нели, в кафето сме... Ще те почакаме...
© Petar stoyanov Все права защищены
Хубава вечер!