„Както вече знаеш, Вито, започна рицарят, ние бяхме трима братя и аз бях най-малкият, също като тебе. Когато в замъка пристигнаха пратеници на крал Ричард Лъвското сърце да набират млади рицари за кръстоносен поход по Светите земи, аз тръгнах, без да се колебая. Оставих младата си жена, която тогава беше бременна с първия ни и единствен син. Вече знаех, че за последно са видели вълшебното дръвче в манастира „Св.Антоний“, знаех и за предназначението и ролята му за благоденствието на земята. Бях преписал на пергамент цялата информация от каменните хроники и го носех неотлъчно със себе си.
Трудно е да ти опиша през колко перипетии и опасности преминах, докато стигна до Светите Земи. Вярвах безрезервно на нашия смел предводител, крал Ричард, и мислех, че наистина ще успеем да освободим Божи гроб от неверниците и всички християни по света ще могат да посещават това свято място и да се молят на гроба на Спасителя. Но нещата не бяха такива, каквито си ги представяхме.
Водихме много кървави би ...