Главата ѝ бе на рамото му. Сладостната тръпка още гореше в нея, пълзеше и се разливаше надолу, надолу, навсякъде, по цялото ѝ тяло. Екстазът беше неописуем, тотално сливане, на тела, души и същности. Обожаваше го безрезервно. Беше имала много мъже в живота си, но това беше повече от всякакви очаквания. Направо се смахваше по Него, но не смееше да си го признае, дори пред себе си. Защо ли? Може би за да не добие власт над нея. Пълна власт. Но...едва ли. Усещаше изгарящата му любов, отдадеността му, крайна, като самия него. Уникално съчетание от страст, любов, нещо много мъжко, но и нещо детинско. Замисли се. Да, в него имаше и бащинското и съпружеското и братското и...детското. В нея пък се бореха майката, любимата, сестрата и дъщерята. „Даа, в преражданията сме играли всички тези роли“ - замисли се тя. Всъщност Любовта не е ли сбор от всичките тези любови? „Да, така е“ - отговори си тя и се усмихна.
     - Какво си мислиш, любов моя? – прошепна той доловил светлината в погледа ѝ.
     - Хубаво ми е с тебе, много хубаво! Сякаш бяхме в космоса! Сред звездите! Бяхме обяздили галактиките, летяхме, летяхме! Прекрасно е! - погледът и стана отнесен, отново беше там горе, с него, в необятността на Сливането с Цялото.

       А всичко започна толкова обикновено, толкова стандартно. Запознаха ги техни приятели на една среща в бизнес средите. Бизнес, всичко за нея беше лесно. Забавляваше се да печели. Просто е, като детска игра. Намираш нужните хора, запознаваш ги един с друг, насочваш ги към идеята си и... нещата започваха да се случват. Те правеха всичко с желание и резултатите не закъсняваха. Не е трудно, просто игра! И... всички бяха доволни, тя също. Малко по-богати материално, но и духовно. Бяха обогатени, поради взаимодействието на техните душевни вселени.
Но да се върнем на Него. Той беше като недялан камък, ръбест, първичен и трудно възприемчив. „Боже, какъв дивак“ - учудваше се тя - „Какво ли е правило обществото с него, та не е възпитан на толкова много неща или по-скоро какво не е правило.“ Първоначалното възмущение у нея обаче постепенно премина в други измерения. В него имаше невероятни качества, всеотдайност към това което прави, отдаденост на хора и цели и това което я поразяваше най-много, че всичко до което се докоснеше с ръцете си, сякаш Оживяваше. Той Вдъхваше живот и на най-обикновените и прозаични неща. А когато я докосна за първи път... не, не, това беше нейната тайна... Какво пък, защо да не я изкаже. Неговото докосване я Промени, тотално! Оживи я по един необикновен и невероятен начин, така, както се оживяваха всички други неща в ръцете му. И... започна да копнее по ръцете му, по тяхното докосване. Сънуваше го, как я гали, как роши косите и как докосва страните ѝ, как докосва всичко по нея и... там по надолу...Изпита невероятен екстаз. „Боже това е някаква лудост“ - ужаси се тя - „Какво ми става. Аз с този дивак! Абсурд!“ Но както винаги става в живота, абсурда се превърна в реалност. Той не само я докосваше, любеше я божествено и заедно се пренасяха в някакви неземни светове, в които той беше господарят, както тя в този свят. За нея това се превърна в някаква мания. Трепереше за часовете прекарани с него в малкия му скромен апартамент. Апартамента сякаш беше космически кораб, с достъп до невероятни места и светове. Така минаха месеци, години. Тя започна да се променя, леко, неусетно и... стана като Него. Започна да дава живот на всичко до което се докоснеше. Хората я търсеха, трепереха за нея. Тя беше самата Любов в действие. Беше много Благодарна на Вселената за този Подарък - за Него. Само при мисълта за Него тя Потръпваше! И все още, както в началото искаше да са Заедно...

      Този път беше превъзбудена повече от обикновено. Нетърпеливо отключи вратата на малкия, оскъдно обзаведен апартамент. Нахлу като пролетен вятър в стаята му, но какво да види. Върху възглавницата му грееше едно малко листче. Тя зачете трепереща:

      „Предадох ти всичко, на което съм способен. Дарявай Любовта си на хората и на всичко около Теб, Това е Смисълът на Живота в Цялата Вселена!

Твой Верен Аватар“!