Главата ѝ бе на рамото му. Сладостната тръпка още гореше в нея, пълзеше и се разливаше надолу, надолу, навсякъде, по цялото ѝ тяло. Екстазът беше неописуем, тотално сливане, на тела, души и същности. Обожаваше го безрезервно. Беше имала много мъже в живота си, но това беше повече от всякакви очаквания. Направо се смахваше по Него, но не смееше да си го признае, дори пред себе си. Защо ли? Може би за да не добие власт над нея. Пълна власт. Но...едва ли. Усещаше изгарящата му любов, отдадеността му, крайна, като самия него. Уникално съчетание от страст, любов, нещо много мъжко, но и нещо детинско. Замисли се. Да, в него имаше и бащинското и съпружеското и братското и...детското. В нея пък се бореха майката, любимата, сестрата и дъщерята. „Даа, в преражданията сме играли всички тези роли“ - замисли се тя. Всъщност Любовта не е ли сбор от всичките тези любови? „Да, така е“ - отговори си тя и се усмихна.
- Какво си мислиш, любов моя? – прошепна той доловил светлината в погледа ѝ.
- Хубаво м ...