Борис обичаше летищата. Цялото това суетене и припряност. Можеше с часове да седи и да наблюдава кацащите и излитащи самолети, забързаните хора влачещи след себе си багаж. Тук можеше да се види всичко – от бизнесмена крачещ устремено към поредната дестинация, до неуверения младеж, чакащ с трепет да обявят качването на първия му полет. Обичаше да наблюдава хората и да си измисля истории. Сядаше на някоя странична седалка, изпразваше съзнанието си от всякакви мисли и се потапяше в емоциите на пътниците. Случваше се понякога на лицето му да се появят различни гримаси, които озадачаваха другите пасажери. Напълно се откъсваше от действителността и потъваше в измислен свят сътворен от въображението му и някой случаен минувач имал неблагоразумието да попадне в полезрението му. Дори веднъж за малко да изпусне полета си. Наложи се наземната стюардеса да го повика два пъти по уредбата. Днес беше обзет от достатъчно собствени емоции и дори не забелязваше тълпата около себе си. Прибираше се за пър ...