4 янв. 2012 г., 13:35

Творецът на илюзии

831 0 4
2 мин за четене

 

Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?

 От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите ежедневни проблеми, да преписват от мен, този, мой друг, ме пазеше, те се плашеха от неизвестния ми приятел, казвах им, че е голям и силен и ако го ядосат, ще ги набие. Те бягаха от мен, аз се чувствах прекрасно. Учителките ми прощаваха, ако не знаех някой урок, защото им обяснявах, че другият знае всичко и да не се притесняват за мен, ако не знам за колко време ще извървя пътя от точка А до точка Б, ако пътят има бабуни, а на мене ще ми свърши бензинът, ако се движа с много голяма скорост (както пише в учебника, максимална скорост), защото другият знае как и ще ми помогне. Или ако си купя 2 бири с парите за 3 хляба, после колко часа майка ми ще ми се кара, да не се притесняват за мен - тези решения другият ще ги взима, не аз. Разбира се, това беше една голяма лъжа, другият не съществуваше, всеки нормален човек го знае, но те бяха глупаци и ми се връзваха за всичко, дори когато оставях на чина пищовите си и преписвах, те смятаха, че другият ги е извадил и не ми ги взимаха. Затова и училището ми помогна да изградя своя свят на илюзии, то самото е една голяма илюзия.

Как реагира Вашето семейство на това, с което се занимавате, получихте ли подкрепа от тях?

 Понеже от малък осъзнах, че умея да създавам илюзии, аз го правех и с майка ми и баща ми - смятаха ме за най-умното и добро дете, докато не ги събрах веднъж на вечеря и не им обясних колко са се лъгали за мен и че аз мога да се представя за който и каквото си искам, и ако са послушни и се съгласят с мен, ще остана доброто им дете, но ако спрат да ми купуват кукли и ми скрият конците, и не ме водят на театър, ще се покаже лошата ми страна. И те ме подкрепиха, останаха си същите, водеха ме редовно на куклен театър и ми купуваха сладоледи, дори през зимата.

Интервюто продължава на другата страница...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Продължението е качено вече Много вдъхновение на всички!
  • Интересно е! Ще следя продължението...
    Поздрав!
  • Благодаря ти за отговора Да, ще развия образа, може да стане поредица от интервюта. Залагам на сюрреалистичния момент и леката шега с обикновените интервюта, които обикновените хора дават. Това е само моделът. Радвам се, че си усетил елементите, пуснах откъса, за да проверя реакции на хората тук. Ти ми помогна много. Успех и слънчев ден!
  • Заинтригува ме!
    Това, което твърдо прикова вниманието ми е, че в самите отговори има до известна степен измислен елемент (илюзия). Имам предвид за измамите в училище и това как учителите също стават глупаци. Героят ти е много интересен. Можеш да го доразвиеш и да го вкараш в някоя по-голяма история.
    Браво!

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...