Творецът на илюзии
Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите ежедневни проблеми, да преписват от мен, този, мой друг, ме пазеше, те се плашеха от неизвестния ми приятел, казвах им, че е голям и силен и ако го ядосат, ще ги набие. Те бягаха от мен, аз се чувствах прекрасно. Учителките ми прощаваха, ако не знаех някой урок, защото им обяснявах, че другият знае всичко и да не се притесняват за мен, ако не знам за колко време ще извървя пътя от точка А до точка Б, ако пътят има бабуни, а на мене ще ми свърши бензинът, ако се движа с много голяма скорост (както пише в учебника, максимална скорост), защото другият знае как и ще ми помогне. Или ако си купя 2 бири с парите за 3 хляба, после колко часа майка ми ще ми се кара, да не се притесняват за мен - тези решения другият ще ги взима, не аз. Разбира се, това беше една голяма лъжа, другият не съществуваше, всеки нормален човек го знае, но те бяха глупаци и ми се връзваха за всичко, дори когато оставях на чина пищовите си и преписвах, те смятаха, че другият ги е извадил и не ми ги взимаха. Затова и училището ми помогна да изградя своя свят на илюзии, то самото е една голяма илюзия.
Как реагира Вашето семейство на това, с което се занимавате, получихте ли подкрепа от тях?
Понеже от малък осъзнах, че умея да създавам илюзии, аз го правех и с майка ми и баща ми - смятаха ме за най-умното и добро дете, докато не ги събрах веднъж на вечеря и не им обясних колко са се лъгали за мен и че аз мога да се представя за който и каквото си искам, и ако са послушни и се съгласят с мен, ще остана доброто им дете, но ако спрат да ми купуват кукли и ми скрият конците, и не ме водят на театър, ще се покаже лошата ми страна. И те ме подкрепиха, останаха си същите, водеха ме редовно на куклен театър и ми купуваха сладоледи, дори през зимата.
Интервюто продължава на другата страница...
© Невена Григорова All rights reserved.
Много вдъхновение на всички!
